СВЕЩЕНИКЪТ  ЙОАН

СРЕД  МАКОВЕ  И  ЛАЙКА,  ХРАСТИ  И  СЛИВАЦИ,
ПО  В  КРАЯ  НА  СЕЛОТО,  ДО  ЗАЛУТАН  СКЛОН,
СКРОМЕН  ХРАМ  БЕЛЕЕ,  НО  НЯМА  ТАМ  МОНАСИ,
А  ПОСТРОЕН  ДО  НЕГО,  Е  ХУБАВ,  СПРЕТНАТ  ДОМ.

КАПЧИЦИ  БЛЕЩУКАТ  ПО  МЕДНАТА  КАМБАНА,
А  В  ПРИТВОРА  ПРИСЕДНАЛ  НА  СВЕЖА  РАНИНА,
СВЕЩЕНИК  СИ  ПОЧИВА  СЛЕД  СЛУЖБАТА  СИ  РАННА
И  ГЛЕДА  ДА  НЕ  БУДИ  ЗАСПАЛИТЕ  ДЕЦА.

ТОЙ  БИБЛИЯТА  ЗНАЕ  С  ПЪТНИТЕ  Й  ЗНАЦИ
НА  МИЛОСТТА  ЧЕВЕШКА,  МЪКА,  ДОБРОТА;
ЗА  СВОИТЕ  ЧЕДА,  ЗА  МАЛКИТЕ  СИРАЦИ,
ОТДАЛ  СИ  Е  ЖИВОТА,  СТАНАЛ  ИМ  Е  БАЩА.

НИ  СЛАВА  ГО  ПРИВЛИЧА,  НИТО  ПЪК  БОГАТСТВО,
ПРИЕМА,  ПРИЮТЯВА  МАЙКИ  И  ДЕЦА,
ЖИВЕЕ  СКРОМНО  ТАМ,  СРЕД  СВОЙТО  ДЕТСКО  ПАСТВО,
ПОМАГА  И  СМЕКЧАВА  ЗЛАТА  ИМ  СЪДБА.

ПО  ПЪТЯ  СИ  ВЪРВИ,  ЩО  ГОСПОД  ПОВЕЛЯВА,
В  СЕЛИЩЕТО  МАЛКО  НА  ИМЕ  „НОВИ  ХАН",
С  РАСОТО  ПРОТРИТО  И  КИЛИМЯВКА  СТАРА,
ПОПЪТ  НА  СЕЛОТО,  СВЕЩЕНИКЪТ  ЙОАН.

„ЧОВЕКЪТ  ПО  ДЕЛАТА,  ТИ  ЩЕ  ДА  ПОЗНАЕШ!"  -
Е  КАЗАЛ  НАМ  СВЕТЕЦ,  НА  ВЯРАТА  ТИТАН.
ТИ  В  ДЕТСКИТЕ  ОЧИ,  АЗ  ЗНАМ,  ЩЕ  РАЗГАДАЕШ
ЛЮБОВ  И  БЛАГОДАРНОСТ  КЪМ  ОТЕЦ  ЙОАН.