Шива е обичал да медитира надрусан в планината, което му е давало илюзията за божествена сила, убил е собствения си син в пристъп на гняв. Вярно, че не е знаел, че му е син, но това дава ли ти право да убиеш 3-годишен, само защото те е ядосал? Естествено историята завършва щастливо, като той съживява сина си, убивайки малко слонче и вземайки неговата глава като резервна част за сина си.
Рама е бил древноиндийски цар, който никога не е показвал такава степен на агресия. Бил е представител на силно развита в научно и техническо отношение цивилизация, но в цялата Рамаяна, не е спомената и една единствена случка на самоотвержена помощ към някое друго същество, освен собствената му съпруга, в действителност почти всички му помагат, вярвайки, че той е бог. Дори не се и опитал да промени с нещо историята на човечеството, освен да започне война и да убие мъжа, който е отвлякъл жена му. Това го прави добра личност, но бог едва ли.
Кришна, също е имал свръхестествени сили. Но самият факт, че е преспал с хиляди жени, говори, че е имал сериозен личностов проблем, свързан с собственото му его. Освен това е проповядвал, че си е съвсем в реда на нещата да убиеш роднините си ако те са лоши и никога не е споменал, че това не те прави по-различен от тях. Т.е. налага се старатa максима: "Око за око, зъб за зъб".
Буда: наистина ли смятате, че да седнеш под едно дърво в поза лотос, да отхвърлиш всичките си желания, защото вече си се преситил, те прави бог? Сами разбирате, че това е доста вредна практика, която дефакто ни учи да помагаме на нуждаещите се като ги посъветваме да отхвърлят желанията си, като например филия хляб и малко лук за вечеря.
Мисля, че всички немюсулмани ще се съгласим, че Мохамед не е бил добър човек, ако имаме реална представа за добро и зло, но той пък никога не е твърдял, че е бог. Той е твърдял, че изказва волята Божия, но след като придобием представа за личностовите му характеристики, ние логично стигаме до извода, че е или психически болен, или просто лъже.
Исус Христос: дори и да приемем, че той не е бил Бог, а нормално човешко същество, трябва да си признаем, че той заслужава повече уважение и любов от който и да е било човек, бог, или самият Бог. Исус е казал, че той е син Божи, но никога не е отрекъл, че всички ние сме чада Божии. Т.е. според християнството Бог е обичал своите чада хората толкова много, че е изпратил своя най-възлюбен син да ни каже нещо, в последствие на което ще бъде убит и де факто ни е предизвикал да извършим още един грях, за да изкупим предишните и последващите свои, които той, ако беше толкова всесилен можеше да ни прости така и така. Звучи нелогично, нали?
Единият от изводите, които можем да си вземем е, че Бог е идиот, нали?
Другият вариант е, че Бог е възлюбил своите чада толкова, че им е изпратил своя най-възлюбен син, за да промени историята към по-добро, като в действителност е предвиждал какво може да се случи, но не е имал друг избор. Това ни дава логичният извод, че Бог не е можел да повлияе пряко на последващите събития.
Или Исус Христос е бил най-съвършеното човешко същество, а Бог или не съществува (което аз лично отхвърлям като вероятност), или няма реална власт да повлияе непосредствено събитията, или е безчувствено чудовище. Сами си изберете в какво да вярвате.
Така, че: молитвата пряко към Бога няма кой знае какъв смисъл. Сами разбирате, че ако нямаш властта да спасиш собствения си най-възлюбен син от агресията на останалите си деца, ти нямаш реална власт върху събитията. Но ако се вслушаш в думите на Христос, ти ще промениш хода на личния си живот, на обществото и на човечеството като цяло към по-добро.
А кой е този Бог, който е създал цялата вселена и толкова ни обича, че е готов да жертва всичко за нас, но не може да повлияе пряко събитията? Ако щете вярвайте, но това е любовта.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар