Има моменти в живота ни, които хем желаем, хем се страхуваме от тяхното настъпване. Желаем ги, защото са изпълнени с радост, с удовлетворение; бележат завършването на етап от живота ни; но същевременно ни се иска да не идват, защото тяхното настъпване ни натъжава, кара ни да преосмислим изминалите години, да направим своята  равносметка.

Моментът, когато децата ни порастват и поемат по своя път…..

Преживяла съм го вече два пъти. Всеки път си давам сметка за толкова пропуснати мигове; натъжавам се, връщайки се назад във времето, за толкова неща, които е можело да направя по друг начин или въобще да не направя……

     И най – малката ми дъщеря завърши училище и вече е студентка. Дойде времето и тя да отлети от гнездото…..Радвам се за нея, щастлива съм от искриците в очите й. Тя знае, че я чака нещо ново и вълнуващо и аз разбирам, че тя трябва да продължи по пътя си. Хем съм горда, че тя вече е голям човек, хем майчиното ми сърце тръпне......Усмихвам се на гордостта и порасналото и самочувствие от това, че е успяла. Но се усмихвам през сълзи, защото знам, че започва нейното време: далеч от дома, с други ангажименти, в друго обкръжение.

     Боже, кога се изнизаха годините....Връщам се назад в спомените си и я виждам как пристъпя несигурно на неукрепналите си крачета, но не се отказва; как се усмихва щастливо, когато, направила първите си  стъпки, успява да се приюти доволно в прегръдките ми .....Виждам и други моменти, на падания и рани, както и на щастливи изживявания. ....Много са спомените и всеки от тях е толкова ценен.

И си давам сметка как е дошло времето и последното от тях също да отлети от дома....Не може да бъде спряно времето!
       Само едно се моля: животът да е милостив към нея, да и поднася по - малко препятствия и перипетии....И да бъде щастлива! Пожелавам и наслука!
        И си давам сметка колко празен би бил животът ни без децата ни.  

Замислих се за нещата, които волно или неволно изпускаме като родители в натовареното си ежедневие. Замислих се за миговете, които пропускаме с децата си; за това колко бързо лети времето и как неусетно идва момента, когато ги изпращаме извън дома........

Живеем в забързано време, на високи скорости и бързи обороти. Мислим си, че целия живот е пред нас, че имаме време за всичко, но ще го направим там някъде, по - нататък по пътя си, по - късно, когато сме по-свободни, когато сме изпълнили задачите си, когато ..........А времето лети и животът ни преминава, а и ние преминаваме през него. А колко малко е нужно понякога, за да забележим с какво се занимават децата ни, да ги утешим, когато са разплакани, да  ги погалим. Да срещнем пълните с доверчивост детски очи, които се усмихват, защото мама е тук и се интересува как е минал денят им.

Децата са мъдростта, която ни казва, че можем да обичаме света сърдечно, чисто и невинно. ОБЩУВАНЕТО с деца е искрена среща със свободата на мисълта и светлия порив на въображението, дарявяща всеки нов момент от живота ми с радост и вдъхновение.  
/Деян Пенчев/                

                             ******                                          

Затова ми се прииска да се обърна
към Вас, скъпи родители!

аНаслаждавайте   се  на  всеки  ден  с децата си
– той  никога  няма  да  се  повтори!

     Радвайте се  на първите беззъби усмивчици, изгрели на техните личица; на първото зъбче; на първата изречена думичка; на първите неуверени детски крачки; на първата любов, свила гнездо в сърчицата им; на толкова много първи неща…..

Нека децата Ви изпълват живота Ви, осветяват дните Ви, правят Ви толкова щастливи, толкова богати, толкова удовлетворени......
 ЗАЩОТО :

 " Децата няма да те помнят заради материалните неща, а заради обичта, която си им дал."
/Ричард Евънс/

"Ако можех да отгледам детето си отново,
щях най - напред да се погрижа да има
самочувствие, а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст.
Шях да отделям по - малко внимание
на грешките  и повече на близостта.
Щях да гледам по - малко часа
и час по час да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да бъда твърда
и да утвърждавам по-често .
Щях по - малко да ратувам за любовта и ДА СЕ ГРИЖА ПОВЕЧЕ ЗА СИЛАТА НА ЛЮБОВТА!"
                                       /Даян Луманс/

  НЕ   ПРОПУСКАЙТЕ   СКЪПОЦЕННИТЕ   МИГОВЕ   С   ДЕЦАТА   СИ!

Събирайте ги, за да Ви топлят спомените
за тях, когато те ще са далече!

*********
По-долу съм качила два коментара на съблогери в други мои постинги за родителството. Копирам ги и тук, защото смятам, че най-пълно изразяват мисията ни да сме родители:

*********

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Екип на Dnes.bg