СЪНУВАХ  МЪЖ  В  УСМИВКАТА  НА  АВГУСТ.
ОГЛЕЖДАШЕ  ДУШАТА  СИ  В  ПРОСТОРА.
СЪНУВАХ  ГО  ВЪЗМОЖЕН  ДО  БЕЗКРАЙНОСТ.
ДАЛЕЧЕ  ОТ  СВЕТА  И  ВСИЧКИ  ХОРА.

ЗА  УСТНИТЕ  МУ  НЯМА  ДА  НАПИША.
ЗАЩОТО  ЩЕ  ГИ  ИСКАТЕ  СЛЕД  МЕНЕ.
ГЪРДИТЕ  МУ  КОГАТО  МЕ  ИЗДИШАТ
ПЪТЕКИТЕ  НАГОРЕ  СА  ЗЕЛЕНИ.

РЪЦЕТЕ  МУ  СА  МЕКИ,  ЩЕ  ВИ  КАЖА
ЕДИНСТВЕНО  И  САМО...  ЗА  РЪЦЕТЕ...
И  ДАЖЕ  БОГ  ЗА  ТЯХ  ЩЕ  МЕ  НАКАЖЕ.
ПОМНЕТЕ,  ЧЕ  СИ  СТРУВАШЕ,  ПОМНЕТЕ.

А  ПРЪСТИТЕ  -  ДУШАТА  НА  КИТАРА  -
ЗВУЧАТ  ПО  МЕН  С  АКОРДА  НА  ЧОВЕЧНОСТ.
И  ТОЙ  УСПЯ,  ЗАБРАВИ  ЧЕ  СЪМ  СТАРА...
В  ЗАМЯНА  АЗ  ЩЕ  МУ  ЗАЧЕНА  ВЕЧНОСТ.

СЪНУВАХ  МЪЖ  С  УСМИВКАТА  НА  АВГУСТ.
ИЗГУБИХ  СЕ  В  ДУШАТА  НА  СЪНЯ  СИ.
И  БЕШЕ  ТИХО,  ТИХО  ДО  БЕЗКРАЙНОСТ,
ЗАЩОТО  БЯХ  СЪНУВАЛА  МЪЖА  СИ.