Оставката най сетне е подадена. Оставката най-сетне е приета! Тази радостна новина полетя над градчета и селца, над полета и горици, из чаршии и сокаци, по седенки и кръчмета, сред кибици и умници. Да, сърцето ти се разтуптява някак лудо, като чуеш, че правителството на задкулисието си отива. Правителството на олигарсите и мафията, на червените феодали и туркосините обръчи, на Доган и Станишев, на Прасчо и Мама Праска, на контра гражданите и контра човеците. Едно такова радостно му става на човек. Леко! Профирно. Замаяно. Душата му се изпълва с цялата благодат на света. Полита и тя нагоре към райските порти на човешкия екстаз. Нагоре, както новината за една подадена оставка… Над градчета и селца, над полета и гор...

Да, оставката ще е последвана от няколкоседмична радост и после пак всички ние ще се потопим в скръбта, която всяко правителство през последните 70 години ни причинява. И граждани и антиграждани, и земеделци, и държавни служители, и миньори, и всички останали, които по стечение на обстоятелствата населяват околната територия наречена, кой знае защо, с древноримската дума „република”. Т.е. “res publica” - „обществено дело”.

През изминалите години обаче, след падането на тоталитарния режим, когато получихме възможност сами да избираме управниците си, те методично и целенасочено ни демонстрираха, че „res publica”-та не е техен приоритет и че отдавна е по-подходящо да прекръстим държавното си устройство на „res mafia”.

Ние не се уморихме да изпращаме всяко правителство с радост и да очакваме всяко следващо с надежда. Като някакви полуразумни същества, които не могат да се поучават от грешките си. Един път, втори път, трети път, четвърти път... Търсехме месии, вярвахме на невъзможни обещания, прегръщахме откровени мерзавци, и винаги избирахме тези, които ни „гарантираха” вдигане на заплатите и намаление на тока, а не онези, които ни казваха истината, че трябва да се хванем в ръце и да работим здравата. Спомнете си само предлаганата от десницата „шокова терапия” в началото на 90-те и как тя не се случи, защото средният български избирател се уплаши от това. Заради този пръв избор последва една бавна и мъчителна дългогодишна агония на цялата държава, която продължава и до днес.

Или пък може би просто не сме в състояние, да излъчим достойни свои представители, които да ни управляват, защото... просто, нацията ни няма вече моралният и интелектуален капацитет за това. Т.е. по-просто казано, какъвто народът, такива и управляващите му. Затова и нивото на политическият ни живот пада до махленско такова – нещо, което напълно отговаря на потребностите на средния български избирател. Последните години можем да видим, как българската политика, заприличва все повече на някаква латиноамериканска сапунка, в която сблъсъците са основани на личностни антипатии, драми, сръдни, обиди, отмъщения, тръшкания и прочее атрибути на всеки един нашумял бразилски сериал, че и на съседната детска градина. Отчайващото е, че ние до такава степен сме им свикнали, че маймунджилъците им вече не ни правят впечатление. Сблъсъците на идеи, светогледи и концепции в българската политика не се случват, защото просто никой не се интересува от това. И политици и електорат. Спомнете си само покойните Петър Дертлиев и Стефан Савов и ги сложете до днешните Сергей Станишев и Бойко Борисов. Последните са някакви смешници, нали? Или поне клоуни?

Може би най-стряскащият елемент от целия този цирк е, че днешните български политици не притежават онзи възрожденски стремеж, който караше техните предшественици от преди век и кусур да водят новоосвободената ориенталска държава по пътя на модернизацията и европеизацията. Да побутват заспалият народ към достиженията на цивилизования свят, а не към навиците на Изтока, нещо което последното, че и много предшестващи правителства, отказаха да вършат. Още по-стряскащото е, че днес, 130 години след това отново стоим пред тази изкуствено създадена дилема: Изток или Запад.

Така с поредна радост изпращаме поредно провалило се правителство и според теорията на вероятностите и на базата отминалите години нищо хубаво не ни чака и за в бъдеще. И заради „мъдрите” избиратели, и заради „честните” политици.

А и тук нито дясното е дясно, нито лявото ляво. Единствените, които имат някаква визия за бъдещето на страната се оказа, че са си държали парите в „банката на мафията“, докато убедително ни разказваха, колко лоша е тази банка и цялата продажна клика около нея. Айде стига! Аз може и да съм тъмносин, ама доматите не ги ям с колците.

За другите „десни“, които се канят да управляват отново с едно политическо недоразумение начело, въобще не ми се говори, защото отново ще ме налегне мъка, още преди да съм се нарадвал на оставката.

Ако тръгна да говоря за левите пък, мъката направо ще премине в сълзи… Или за т.нар. „националисти“ с откровен психопат начело. Или за платената партия на един бивш журналист с чист селяшки манталитет… Или… Въобще много са заплашилите ни, че ще ни управляват и знам, че все някой от тях ще си изпълни обещанието, от което не ми става никак добре.

За това ще се отдам на радостта си в този наистина хубав ден за тежко болната българска демокрация, когато едно правителство, опитало се да се изгаври с мислещите си граждани пое към небитието.

Юрий Александров



Коментари Напиши коментар

24

преводач

преди 6 години

'partis' лат. - "части" бълг.РАЗДЕЛЯЙ народа на партии/части, насъсквай ги една срещу друга И ВЛАДЕЙ. Това е философията, която, очевидно (особено в България), стои зад т.нар. "партийна демокрация". Затова и т.нар. "международна общност" толкова се бои и демонизира "фашото" - снопът на Кубрат. Защото, когато една държава е единна, без партии, става много силна, независима, както се видя и при Германия, която целият останал свят, с всички усилия, едвам победи. И то главно СССР, също безпартийна

23

Е как да стане?

преди 6 години

Но в крайна сметка най-трудно е да обединиш един така разединен народ.Има хора които са полуграмотни и за 20 лв се продават.Има що годе грамотни,но крайно бедни българи,които вярват,че някой ще ги оправи без те да си мръднат задниците от селския дувар.Има хора дето бачкат на две места за да оцелеят и да плащат дълговете си и нямат време да мислят за политиците.Има "умни и красиви"работещи за що-годе добра заплата дето искат мафията да се махне,но предлагат алтернатива.

22

прав е №3

преди 6 години

И докато ние се караме кой е по-добър или по-точно кой е по-лош от другия,докато се делим и вярваме на един или друг измамник политик ТЕ си плетът кошницата.Сергей емигрира в Брюксел на дебела заплата.С 150000 *** гласа Бареков и националиста Джамбазки го последваха.Доган продължава да разпределя порциите.И отново както през деведестте мишлетата се замерят с досиета.Бойко мечтае да стане премиер и после президент и после да се събере с оная женица дето се познавали отдавна.