НА  ТАЯ  ЗЕМЯ  ИМА  СКРЪБ  И  НЕВОЛИ,
НАДЕЖДИ,  ПРОТЕСТ,  ВЕТРОВЕ.
НА  ТАЯ  ЗЕМЯ  БИВА  ПОНЯКОГА  ПРОЛЕТ
КОГАТО  УМИРА  ЧОВЕК.

ЗЕМЯТА!  ГОЛАМАТА  ИСТИНА,
ОТДЕТО  ЗАПОЧВАТ  ДЪРВЕТА,  ЦВЕТЯ  И  ТРЕВИ,
ОТДЕТО  ЗАПОЧВА  ДА  ПЕЕ  ВОДАТА  ПРЕЧИСТЕНА  -
КЪМ  ТУЙ  НЕОТМЕННО  НАЧАЛО  ЧОВЕКЪТ  ВЪРВИ.

ВЪРВИ  И  МЪДРЕЦЪТ,  С  ГОЛЕМИ  ПРЕДСТАВИ  ЗАЕТ,
И  ОНЯ  ДОБЪР  ШЕГОБИЕЦ-РАБОТНИК  -  И  ТОЯ
С  ВНЕЗАПНАТА  БОЛЕС  ПОЕТ
И  ОНАЯ  НА  ДВАЙСЕТ  ГОДИНИ  ГЕРОЯ.

И  ИМА  НЕЩО  ОСОБЕНО  ТЪЖНО,  НЕСПРАВЕДЛИВО  В  ТОВА.
ИМА  НЕЩО  ОСОБЕНО  ТЪЖНО,  НЕСПРАВЕДЛИВО  В  ТОВА,
ЧЕ  В  СЪЩОТО  ВРЕМЕ  ЕДНА  КОСТЕНУРКА  ЖИВЕЕ  ТЪПО
ВЪРХУ  ДЪНОТО  НА  ОКЕАНА  ЦЕЛИ  ТРИСТА  ГОДИНИ.

НО  ИМА  И  НЕЩО  ОСОБЕНО  ВЕСЕЛО,
РАДОСТНО  В  ТОВА.
РАДОСТНОТО  Е,  ЧЕ  ЧОВЕКЪТ  НЕ  Й  ЗАВИЖДА.
ЧОВЕКЪТ  УМИРА  СКОРО.  И  СТИГА:

ДА  НЯМА  ЕДНО  ПОХАБЕНО  ПРИЯТЕЛСТВО,
ДА  НЯМА  НА  ВЕЧНАТА  СИТОСТ  ГОРЧИВИЯ  ВКУС,
ДА  НЯМА  В  РЪЦЕТЕ  МУ  БЕЛИЯ  ЛИСТ  НА  ПРЕДАТЕЛСТВО,
ДА  НЯМА  В  ЖИВОТА  МУ  ДУМИТЕ  „ПУСТ".

И  СТИГА  САМО  ДА  ИМА  ЕДИН  ЛЕК  ВЯТЪР,
КОЙТО  ДА  ДВИЖИ  КЛОНИТЕ,
ОБЛАЦИТЕ,  ЗНАМЕТО  - 
КОГАТО  УМИРА  ЧОВЕК.