Тя беше с нещо като по-дълга дънкова риза, не знам как се казва по женски тая дреха, не съм специалист. Знам само, че имаше две-три разкопчани копчета в горната й част, защото гърдите й бяха значително големи и сладко се подаваха.

Нарочно седнах до нея.

Не че имаше много голям избор де, почти целият автобус бе зает, а имаше само три места, но в мига, в който я видях … моето място беше до нея.

Седейки си мислих за миризмата, която излъчва, беше на нещо изключително свежо, напомнящо за мъглива утрин в гроздово поле, не че някога съм бил в гроздово поле сутринта, камо ли ако има мъгла, но .. беше такова! Затова за миг затворих очи и поех дъх. Когато ги отворих тя си беше отпуснала главата настрани, облегната на прозореца. После скръсти крака, имаше едри бедра, но гладки. Нямаха вид на бедра, които са зле поддъжрани, бяха с нежен розов цвят, който леко се разливаше по краката й и се скриваше плахо в късите й гащета. Аз се наместих удобно и започнах да правя опити да се успокоявам. Не ме интересуваше дали това, което се случва в главата ми се смята за редно или не, то просто бе там и нямаше намерение да си ходи. Сам си го причиних,  като седнах до нея, но.. много го исках! Душата ми го искаше.

Отпуснах ръцете си и вдишах отново, в автобуса беше топло и имах нужда от свеж въздух в дробовете си, но как и от къде? Направих се, че гледам за нещо през прозореца до нея, наведох се леко напред и си откраднах кратък кадър от половин секунда , в който видях по-отблизо лицето й.

Шепа лунички и половин чаена лъжичка бенки бяха разпиляни нежно по него, а един къс слънчев лъч се стичаше по светло кестенявата й коса, като я караше нежно да блести.

Прозорците на автобуса бяха малко по-високо в задната му част и човек в действителност трябваше да се надигне леко ако иска да погледне през тях.

После стана нещо. Ръката й леко се отпусна и усетих нежната й кожа върху моята. Тогава пулса ми се ускори, в мен сякаш избухна фойерверк и се взриви безжалостно. Всеки нерв вътре в мен изкрещя от кеф за части от секундата.

-       Прощавай – гласчето й нежно като поточе от бистра вода се вля в ушите ми. – унесох се.

И това беше.

Аз не успях да отговоря, защото нямах думи. Не, всъщност, имах. Нямаше обаче сила на земята, която да ме накара да си отворя устата и да й кажа, че няма проблем, че ако иска може и да вкара отвертка в окото ми, аз ще стоя и ще се усмихвам тъпо.

Тогава го усетих. Нежният й глас се спря в определена част от тялото ми и го накара да се събуди, сякаш бе магическа дума.

Сега стана страшно, имах нужда, огромна нужда от това да усетя ръката й отново. Изби студена пот по гърба ми. Аз отново погледнах през прозореца, отчасти за да се разсея, но повече , за да срещна погледа й. опитах се да докарам най-много смисъл в очите си, без да се налага да говоря, или да правя каквото и да било друго. Но как се проси чикия с поглед? Как казваш на някое непознато момиче „набий ми една! Тук и сега!”?

Разстоянието между спирките сякаш се увеличи петорно, а въздуха в автобуса беше тежък като килим! Започнах сякаш да си втълпявам разни неща, почти стигнах до халюцинации, когато видях, че сме останали само четири-пет човека, който да се возим. Кога стана всичко това? Кога слязоха всички?

Погледнах отново навън, само дървета, големи, твърди, щръкнали към небето дървета.. ох!

Проклето периферно зрение! Гърдите й сякаш направиха мексиканска вълна, сякаш потрепнаха приканващо, увити в сутиена й, който нахално се показваше.

Видях за кратко очите й, бяха кафяви, отразяващо кафяви, никога не бях срещал подобна красота, в нещо толкова кафяво като тях. Беше повече от нахално да зяпам в нейна посока и да се правя, че гледам навън, та там има само дървета.

Значи… тя знаеше!   

Погледнах надолу, там се случваше нещо страшно. Бях на път да пробия дупка в панталона си. Това продължаваше да е невероятно възбуждащо за мен, а реално почти нищо не се случваше.

Но ума ми ме изтезаваше, сам се изтезаваше, като някой мазохист!

Недокоснатата ерекция е най-голямото наказание!

Тя отново си беше там, облегнала глава на прозореца, замижала в пространството. Ръцете й – отново отпуснати.

Дупка!

Да! Благодаря ти господи!

Ръката й леко падна върху бедрото ми, беше толкова близо, че ако там имах уста, щях да извикам с нея.

Това не бива да остава така! Съдбата има пръст тука!

Реших да си помогна , леко си поместих крака, но с него без да искам преместих и ръката й, или тя нарочно го направи?

По дяволите! Сега какво? Ума ми започна да калкулира различните варианти и възможности.

Малкото й пръстче леко потрепна, после и безименния, а след това и останалите. Тя сънува ли?

И тогава като змия, рязко и неочаквано, но нежно тя го хвана. Стисна го така,че да усети размера му, даже пулса. Тамън започнах да се отчайвам, когато се случи това, отново го накара да се събуди! Ръчичката й беше малко и аз в нея изглеждах надарен като кон. Това естествено, ме побърка от кеф. Но тя отпусна захвата и с малкото си палче започна да ме гали отстрани по главичката. Това не беше достатъчно, за да свърша, но нямах нищо против това да продължи докато й омръзне! Погледнах към нея, тя не се беше поместила, тялото й стоеше отпуснато с изключение на ръката й и тази открояваща се вена на врата й, която заплашваше да се пръсне от притока на кръв, който преминаваше през нея.

А къде й беше другата ръка? Точно където трябва, там между нейните розови крачета, които сега бяха почервенели и имаха малки капчици пот по тях. Очите й все още бяха затворени и тялото така леко отпуснато, тя дълбоко вдишваше с отворена уста.

Отново усетих как го стисна и видях как едното й оче леко се отвори, за да погледне наоколо в автобуса какво се случва.

В този миг сякаш тя наистина се отпусна. Крачетата й леко се разделечиха един от друг и спокойно се отпуснаха върху моите, тя вреше и кипеше. Хубавото на тези автобуси беше, че са с кожени седалки… а те не могат изобщо да скрият, когато биват намокрени. Мъничка чертичка от една малка капка се спускаше леко напред и отиваше под бедрото й. Ръката й придоби сила и бръкна в панталона ми. Беше страхотен избор да изляза с по-леки дрехи и с панталон с ластик!

Надигнах се леко и тя избута гащетата ми надолу с една ръка. Сега той дишаше, сега бях в рая.  Ръката й плавно се местеше с едно пръстче по дължината ми и закачаше с нокът кожичката на върха. В ума ми се случи нещо, което беше по-силно от разсъдъка ми. То ме накара да затворя очи и да си отпусна ръцете.

Виждах в главата ми всяка малка подробност отстрани, сякаш наблюдавах аматьорско порно. Тогава от нищото в мен се появи образа на едно момиче, за което си мислих от вчера насам. Просто, защото вчера се запознахме. Тя също имаше кафяви очи, но бе с черна коса, по-тъмна кожа и слабо телосложение, имаше прекрасно излъчване, топло и познато, което рядко срещам в нови и непознати хора. Имаше и специфична усмивка, някак си топла и.. майчина.

Тя нямаше такива гърди, но все пак, имаше този…чар, който те кара да забравиш всяка друга подробност, а когато се движеше беше плавна като морска вълна и също толкова уникално впечатляваща. Та накратко, май вчера се влюбих в непозната, докато днес друга ми лъска в автобуса.

Отворих очи и оставих мислите си настрана, видях какво се случва до мени в тялото ми се активира познато потръпване. Двата й пръста на дясната се бяха сбръчкали от мокрото и тя ги бе свила в дланта си. Сега ползваше само средния и пак изглеждаше доволна. Лицето й бе повече от почервеняло, тя се пусна за миг и премести косата и встрани. Имаше ластик на китката си, но май в никакъв случай не мислеше да ползва и двете си ръце, за да се връзва.

Засили темпото, когато усети, че се намествам по-удобно, когато разбра, че съм на път да свърша. Тя засили хватаката и бързо посегна с другата си ръка, която още беше мокра и нежно ме погали. Сладкият й сок се посипа по главичката ми и се стече надолу между краката, личеше си, че има още много от там, откъдето идваше. Беше страхотно хрумване от нейна страна, сухата главичка боли. Тя го повтори отново и сега заприличах на нещо ужасно мокро в ръката й.

Докато не стигнах до края и не облях китката й в сперма, а при втората вълна се появиха капки върху коляното и бедрото й. тя все още движеше ръката си нагоре-надолу, но и го размахваше встрани, сякаш искаше максимално много неща да опръска с мен. Потрепнах веднъж, втори път и погледнах към нея, долу между краката й бе потоп. Погледнах я и в лицето, как исках да свърша и върху него ...

Тя вдигна лявата си ръка без да отлепя глава тор прозореца, усещаше течността ми върху нея. Бе з да отваря очи тя изкара малкото си езиче и се впусна по дължината на китката си.

Беше толкова много, че малки капки се стичаха по езичето й и изпопада по крайчетата на устните й.

Тя затвори бавно уста и видях как преглътна.

Усмивка.

Аз не можех да мръдна или да кажа нещо.

Тя се наведе към мен и опря глава на рамото ми, остана така за кратко, после без да си отваря очите ме хвана отново с дясната си ръка и ме почна отначало. Аз още бях твърд и скоро май нямаше да свърша пак.

Но това не беше проблем за нея.

Тя спусна главата си надолу и го захапа леко, след това с езиче обра всичко, което беше останало по мен и бавно го засмука.

А от пътя имаше още половин час.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Екип на Dnes.bg