Монахиня се прибира лятотото към метоха. Пътят е дълъг, жегата - сероизна. Огромен джип я подминава и спира на 30-на метра, за да я качи на стоп. Вътре - страхотна мадама. Монахинята се освестява от жегата под влияние на климатика и почва да се оглежда из интериора на возилото. По едно време пита:
- Абе, чадо, дано не те обиждам, но имам въпрос: как такава млада си позволи такава кола, тя по-голяма от стаята ми в манастира ??
- Ами имам един приятел, на когото помагам да понася по-спокойно самотата два-три пъти в месеца. Той има авто-салони из цялата страна и на края ми подари тази кола... Монахинята само леко изсумтяла... Докато мацката сменяла скоростите, постоянно подрънквали огромни златни бижута по ръцете и.
Монахинята пак се обадила:
- Абе аз пак да питам: как събра толкова злато, толкова млада ??
- Ами имам един приятел, който има бижутерии по много градове. Всеки пък, като се видим с него ми подарява по нещо и така... Пак никакъв коментар. Стигнали метоха. Монахинята тръгнала да слиза, а мацката решила да се поосвежи и се пръснала с парфюма си. Монахинята за последно попитала:
- Абе, чадо, аз такъв парфюм не съм виждала, от къде го имаш ?
- Ами имам си приятел парфюмер, на когото също правя компания от време на време и той също ми се отплаща...
- Да си жива и здрава, чадо, сполай ти... Прибрала се монахинята в метоха, седнала на един стол и почнала да мисли. След малко се чуло чукане по вратата:
- Кой е ???
- Как кой, ма, Стою клисаря, отваряй бързо !!!!
- СТОЙО, ДА МИ СА МАХАШ ОТ ГЛАВАТА С ТВОИТЕ ВАФЛИ !!!!!!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар