България е в разпад. Заради тежко корумпирана политическа система, поддържана от некадърни, зависими, бездушни и нахални управници. Заради отсъствие на правосъдна система. Заради общество, което не е в състояние да наложи демократични правила и да воюва за върховенство на закона. Трагедията във Варна и Добрич са пример за това. Затова са и черните знамена.

      Станислав Стратиев е гениален и поради тази причина забравен български писател, драматург, интелктуалец. Предлагаме ви негово писание, което ни се струва особено подходящо за сегашния момент.

                           Българската участ

       Българска участ е да се родиш в България.

       При толкова други държави.

    Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.

               Мълчанието винаги ще е злато.

      Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.

     Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

      Винаги ще се давиш накрай Дунава.

      Винаги ще си произлязъл от маймуна.

    Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.

      Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.

    Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.

   Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.

      Винаги ще обичаш наште планини зелени.

   Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.

     Винаги министрите ще бъдат с портфейл.

  Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.

   Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.

    Винаги ще бъдем най-освободими.

    Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.

  Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.

  Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.

    Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.

     Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.

   Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.

    Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.

   Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.

   Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase