Обич многолика

Каква ли ще я тази обич,щом от нея
не те присвива в ляво отстрани.
Aко не може тя да те усмихне
когато толкоз много те боли.
Ако в съня ти няма я,не идва,
и с нея не пътуваш към звезди.
Aко не тръпнеш и не се разбиваш
на милион неонови дъги.
Не лепне ли с росата по клепачите
и не проблясва ли със слънчеви лъчи,
не падаш ли на колене пред нея
да те изправи и да продължи.
Да бъдеш слаб и в бездната да падаш,
и да летиш на нейните криле,
и да си дързък,после малък
когато във сърцето пропълзи.
Да те докосва със крило на птица
със пухче на глухарче да лети,
да се оглежда в алените макове
и да опиянява с аромата на липи.
Да те раздира и да те съшива
болезнено с стоманени игли
и нежно да те носи във ефира
със милиони пеперудени мечти.
Да те връхлита и да те задъхва
света около теб да завърти
да те разтърсва и да те разтърсва
тя няма да е истинска,нали?

Стихотворение на evredika333 за конкурс "Обич многолика"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase