Каква ли ще я тази обич,щом от нея
  не те присвива в ляво отстрани.
  Aко не може тя да те усмихне
  когато толкоз много те боли.
  Ако в съня ти няма я,не идва,
  и с нея не пътуваш към звезди.
  Aко не тръпнеш и не се разбиваш
  на милион неонови дъги.
  Не лепне ли с росата по клепачите
  и не проблясва ли със слънчеви лъчи,
  не падаш ли на колене пред нея
  да те изправи и да продължи.
  Да бъдеш слаб и в бездната да падаш,
  и да летиш на нейните криле,
  и да си дързък,после малък
  когато във сърцето пропълзи.
  Да те докосва със крило на птица
  със пухче на глухарче да лети,
  да се оглежда в алените макове
  и да опиянява с аромата на липи.
  Да те раздира и да те съшива
  болезнено с стоманени игли
  и нежно да те носи във ефира
  със милиони пеперудени мечти.
  Да те връхлита и да те задъхва
  света около теб да завърти
  да те разтърсва и да те разтърсва
  тя няма да е истинска,нали?

Стихотворение на evredika333 за конкурс "Обич многолика"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase