усмихната... без чувство за вина,
но нещо ме пробожда тази лява половина...
Не се намествай точно там Тъга !!!
Ще дойдеш...и ще си заминеш,
след кратки минути,след час или два...
Всичко в мене крещи-От тук отведи ме!
Но мълча... ако мога ще тръгна сама...
И с болката играем си на кришка мишка,
а времето не ни е пръв другар,
как трудно е ,но толкова е истинско,
Любов когато взел си...
и Любов си дал...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар