Не знам доколко е вярно, че в САЩ американците набивали канчето на Бойко Борисов да се оглежда за коалиционен партньор след изборите, но звучи правдоподобно. Вариантите за съюзник в управлението не са кой знае колко, така че няма да е трудно да разгадаем на чия страна са щатските симпатии. Те, реформаторите, и бездруго са им предани до цент. За пореден път с посещението на Борисов във Вашингтон ни се разкри унизителната обществена тайна за българския политически живот, а именно, че той е производен на големите външни интереси.

По геополитически съображения у нас падат правителства

и се комплектуват нови. А който изрече неудобната очевидност, бива заклеймен като "конспирационист".

САЩ неслучайно привикаха Борисов тъкмо в най-горещата фаза на конфликта между Вашингтон и Москва покрай обстановката в Украйна и "Южен поток". Голямата газова тръба до голяма степен прекатури и кабинета "Орешарски", ако тълкуваме правилно нишаните на ДПС.

Особеностите на вашингтонския риболов се явяват голям проблем за нас, обикновените български гласоподаватели. Първо - защото САЩ имат изявени предпочитания към "кучите синове", стига да са техни. И защото американските интереси невинаги съвпадат с българските. Оттам и дълбокото разминаване между вътрешните очаквания и външните ангажименти. Общественият договор, който избирателите си мислят, че сключват с властта, на практика се оказва денонсиран от други, по-висшестоящи, неясни и неподвластни на контрола им споразумения. Като добавим към тази двусмисленост и силното влияние, упражнявано от разни бизнес групировки върху уж нашите избраници, от политическите програми и обещания не остава почти нищо. В този любовен триъгълник, който диктува управленските решения, гласоподавателят е в ролята на шаран, който трябва

да придаде легитимност на властта,

като захапва подадената стръв в заблатени води

Кой ще управлява България след предсрочните избори, е ключовият въпрос за всички страни. Налице са и първите сътресения, породени от този конфликт между различните интереси. От една страна, сме принудени да загърбим собствените си икономически ползи от строителството на "Южен поток" в името на геополитиката. От друга - започва безмилостно разчистване на сметки между политико-икономически кръгове с оглед на следващата управленска конфигурация, част от които е и скандалът "Цветан Василев - Делян Пеевски". На обикновения гражданин е отредена ролята на зрител и му е дадено правото да чете вестници и да цъка с език.

Сметките са прости. При положение че БСП сдаде позорно властта под натиска на ДПС, махалото, естествено, ще се люшне към нейния контрапункт - ГЕРБ. Затова до Вашингтон пътува Борисов, а не друг. Сама обаче тази партия трудно ще постигне мнозинство за еднопартиен кабинет. Затова й трябва спешно приемлив коалиционен партньор. Приемливите варианти са два - или широка коалиция с отслабената от провала, но все още втора политическа сила БСП по германски образец, или с роднинския Реформаторски блок. Вторият вариант е за предпочитане от ГЕРБ, а и страните вече признаха публично топлите си чувства. Проблемът е, че реформаторите са с крехка електорална подкрепа и са несигурен гарант за мнозинство. Задкулисни кръгове упорито

тласкат Борисов към прегръдка със столетницата

като най-стабилната възможна коалиция. За постигането й обаче са нужни ред компромиси и най-вече усмиряването на двете свръхегоцентрични натури - Бойко Борисов и Сергей Станишев, които на този етап изглеждат непримирими, както и наместването на две хищни клиентели, за които няма достатъчно място във властта.

Положението е цугцванг, както правилно го описа Борисов на връщане от САЩ. При невъзможност да се постигнат горните две изчистени конфигурации, подсказвачите готвят резервни варианти. И тук идва часът на ДПС. Онзи миг, който ще я храни поне 4 години! Правителство ГЕРБ+РБ с мълчаливата подкрепа на ДПС е единият възможен вариант. Борисов вече игра това мачле с Доган в миналия мандат, тъй че е обръгнал.

Споразумението е ясно - власт срещу неприкосновеност на обръчите

Само че на реформаторите ще им трябва истински белетристичен талант, за да оправдаят подобно съглашение. Въпросът КОЙ рискува да се обърне срещу тях барабар с цялата красива и интелигентна протестърска енергия.

Другата възможна резерва са обичайните заподозрени БСП и ДПС, подкрепяни от услужливата патерица Бареков. Този вариант обаче изглежда по-малко желан от партията на Доган, тъй като вкарва в играта нов "незаобиколим фактор", който претендира за балансьорска роля. Впрочем не изключвам гоненията срещу финансовия патрон на Бареков да са отчасти мотивирани и от желанието на ДПС да запази монопола си в центъра. Признатият сблъсък за пари се пренася на политическия терен, който в България управлява въпросните активи.

В три от четирите възможни групирания водещата партия е ГЕРБ, затова е важно какви ангажименти поема Борисов в предизборната ситуация. Новините от Вашингтон бяха пределно ясни - газови концесии за американски фирми и подразбираща се отмяна на мораториума върху добива на шистов газ, спиране на "Южен поток" и затягане на публичните разходи. Борисов отсега започва да ни облъчва за нова политика от типа "Дянков" с аргументите отпреди 5 години за плачевното състояние на хазната и нуждата от затягане на коланите. Реформаторите не биха имали съществени възражения срещу подобен подход. По жестока ирония на съдбата ще върнат на власт партията, укрепила империята на Пеевски и Цветан Василев, срещу която надуваха вувузелите цяло лято, но какво тук значи някакъв морал пред евроатлантическото бъдеще на България? ДПС също е окей, стига да не посягат на интересите му. БСП би била безгласна буква при всяка комбинация заради затихващите й функции и шока от преживяното поражение. Без изобилно финансиране, в случай че пострада менторът му, Бареков може и да не прескочи бариерата.

Картината вече започва да се прояснява. Остава само да се наместят фигурите. И, разбира се, шараните да легитимират схемата с бюлетина.