Руски експерт за газовия договор с Китай: широки хоризонти за путиномиката
Съгласието на Пекин означава, че за да "натрие носа" на Запада, Москва е била готова на колосални отстъпки
От коментар на Владимир Милов, директор на независимия "Институт за енергийна политика" в Москва, в slon.ru
Владимир Путин замина за Китай с основната цел да покаже на европейските си партньори, че твърденията за насочването на "Газпром" на изток стават реалност, така че не Русия трябва да се притеснява от санкции, а Европа - от загуба на доставки. Още през 2006 г. той подписа в Пекин меморандум за сключването на договор за продажба на газ на Китай, след което започна безкрайна сапунена опера, в която пред няколко месеца руски представители обявяваха скорошното му случване, но то все се проваляше. Къде е причината за това?
Първо - ширещата се представа, че енергийните потребности на Китай са толкова огромни, че няма как да мине без руския газ. Китай е въглищна държава и това е политика, свързана с енергийната безопасност (въглищата се добиват в страната и енергетиката не зависи от внос), често за сметка на екологичната.
Още през 90-те години, когато започнаха преговорите за евентуални газови доставки от Русия, китайците си го казаха направо: нямаме никаква изгода да купуваме вашия газ, който е много по-скъп от нашите въглища. И така - 20 години.
През това време Пекин променяше баланса на енергийните си ресурси, но със скоростта на костенурка - за последните 10 години делът на природния газ се увеличи от 2.5 на сегашните 5%, или около 100 млрд. кубически метра годишно.
Второ - самият Китай е голям производител на газ, 7-и в света, като от 2000 г. собственият му добив нарастваше със 7-8 % годишно. Разликата днес в полза на вноса вече е само около 40 млрд. куб.м - по-малко от руския износ за Украйна в най-добрите години. Освен това Китай може да си доставя втечнен газ откъдето поиска - Австралия, Югоизточна Азия, Африка или Близкия изток.
Това е тайната на продължителната китайска несговорчивост към руските оферти. Междувременно Пекин прагматично реши и въпроса с газопровода от Туркменистан, която му предложи не само по-изгодни цени, но и достъп до находищата и контрол върху тръбата - нещо немислимо за Москва.
И ако Китай следва собствените си прагматични интереси и не желае да пръска средства, сключената най-накрая от Путин газова сделка е на път да бие всички рекорди в това отношение - и олимпиадата в Сочи, и предстоящото наливане на пари в Крим.
На принципа, на който работи путиномиката, главното за топ 30-те руски компании начело с "Газпром" не е да създават стойност, а да източват бюджета. Газовият договор с Китай открива широки хоризонти за това заедно с китайските кредити, които ще плащат бъдещите поколения. По петролната сделка взехме 25 млрд. долара, сега сумата ще е най-малко двойна.
Накратко, от газовата сделка с Китай бюджетът на Русия няма да получи нищо. Това, което се планира, е полагащите се на държавата приходи от разработването на източносибирските находища да се подарят на китайците.
В случая има две новини. Добрата е, че Путин не е вечен и все някога това безумно хвърляне на националните богатства на вятъра ще се прекрати.
Лошата е, че договорът вече е подписан, а това означава, че Русия - само за да "натрие носа" на Запада - е била готова на колосални отстъпки. И дори след време да се наложи промяна или разтрогването му заради неприемливи за страната условия в него, това също ще бъде болезнен процес.
Владимир Путин замина за Китай с основната цел да покаже на европейските си партньори, че твърденията за насочването на "Газпром" на изток стават реалност, така че не Русия трябва да се притеснява от санкции, а Европа - от загуба на доставки. Още през 2006 г. той подписа в Пекин меморандум за сключването на договор за продажба на газ на Китай, след което започна безкрайна сапунена опера, в която пред няколко месеца руски представители обявяваха скорошното му случване, но то все се проваляше. Къде е причината за това?
Първо - ширещата се представа, че енергийните потребности на Китай са толкова огромни, че няма как да мине без руския газ. Китай е въглищна държава и това е политика, свързана с енергийната безопасност (въглищата се добиват в страната и енергетиката не зависи от внос), често за сметка на екологичната.
Още през 90-те години, когато започнаха преговорите за евентуални газови доставки от Русия, китайците си го казаха направо: нямаме никаква изгода да купуваме вашия газ, който е много по-скъп от нашите въглища. И така - 20 години.
През това време Пекин променяше баланса на енергийните си ресурси, но със скоростта на костенурка - за последните 10 години делът на природния газ се увеличи от 2.5 на сегашните 5%, или около 100 млрд. кубически метра годишно.
Второ - самият Китай е голям производител на газ, 7-и в света, като от 2000 г. собственият му добив нарастваше със 7-8 % годишно. Разликата днес в полза на вноса вече е само около 40 млрд. куб.м - по-малко от руския износ за Украйна в най-добрите години. Освен това Китай може да си доставя втечнен газ откъдето поиска - Австралия, Югоизточна Азия, Африка или Близкия изток.
Това е тайната на продължителната китайска несговорчивост към руските оферти. Междувременно Пекин прагматично реши и въпроса с газопровода от Туркменистан, която му предложи не само по-изгодни цени, но и достъп до находищата и контрол върху тръбата - нещо немислимо за Москва.
И ако Китай следва собствените си прагматични интереси и не желае да пръска средства, сключената най-накрая от Путин газова сделка е на път да бие всички рекорди в това отношение - и олимпиадата в Сочи, и предстоящото наливане на пари в Крим.
На принципа, на който работи путиномиката, главното за топ 30-те руски компании начело с "Газпром" не е да създават стойност, а да източват бюджета. Газовият договор с Китай открива широки хоризонти за това заедно с китайските кредити, които ще плащат бъдещите поколения. По петролната сделка взехме 25 млрд. долара, сега сумата ще е най-малко двойна.
Накратко, от газовата сделка с Китай бюджетът на Русия няма да получи нищо. Това, което се планира, е полагащите се на държавата приходи от разработването на източносибирските находища да се подарят на китайците.
В случая има две новини. Добрата е, че Путин не е вечен и все някога това безумно хвърляне на националните богатства на вятъра ще се прекрати.
Лошата е, че договорът вече е подписан, а това означава, че Русия - само за да "натрие носа" на Запада - е била готова на колосални отстъпки. И дори след време да се наложи промяна или разтрогването му заради неприемливи за страната условия в него, това също ще бъде болезнен процес.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/05/21/2304846_ruski_ekspert_za_gazoviia_dogovor_s_kitai_shiroki/?p=0
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
29
Бойко не Борисов
преди 10 годиниНе схванах!Ако Газпром смуче бюджета на Русия,кой го пълни?
28
Анонимен
преди 10 годиниДо Злобара ДемонНяма смисъл да се гледа договорите с рубладжийте струват по-малко от хартията на която са написани!
27
до 30
преди 10 годиниИ не само това!За огромно изумление на "световните експерти" затворените нефтени кладенци по горбачово време пак дават нефт!И въпреки воплите на "световната демократична общественост",че нефта свършва,той не ще и не ще да свършва!Изобщо,лоша работа!:))