Това е позицията на Сърбия, откакто Русия завзе Крим. И тази позиция е обявена и публикувана поне от месец и половина насам. Примерно на 31 март същият Вучич е казал на Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Катрин Аштън, че Сърбия уважавала неделимостта на Украйна, но нямало да въвежда санкции против Русия. На 6 май министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич е разяснил, че Сърбия не можела да въвежда санкции против Русия, защото Москва никога не била въвеждала санкции против Белград, това било "балансираната политика" на Сърбия по отношение на Украйна. И добавил, че "слушаме с неудоволствие"  споменаването на Косово в тази връзка. 

        Но аз ще направя между Крим и Косово една друга връзка. Да си припомним: съвместният международен план е НАТО и Русия заедно да окупират Косово, за да осигурят прекратяване на сблъсъците между сърби и албанци там. Руските части са определени за Северно Косово, където преобладава сръбско етническо население; предполага се, че руснаци и сърби ще се разбират добре, албанците ще бъдат респектирани и мирът ще бъде осигурен. Но в разрез с всякакви предварителни планове по нареждане от Кремъл един танков батальон от мироопазващия международен контингент в Босна и Херцеговина прави марш на скок и завзема територията на летището в столицата Прищина. В резултат сръбските райони бяха окупирани от войските на други държави, руснаците тихомълком освободиха летището, а техният мироопазващ  контингент беше дислоциран на юг, в град Ораховац, сред германски части. Там началникът на германския гарнизон каза: "Вместо да ни помагат да пазим от екстремисти, сега аз трябва да пазя руснаците от тукашните албанци."  Други "военни" резултати нямаше.

       Но политическият резултат беше огромен: с този единствен  акт, за миг Русия унищожи доверието между нея и Запада, което растеше постоянно още от годините на перестройката и беше затвърдено при войната в залива от 1990 г., когато Съветският съюз беше част от международната коалиция против агресора Саддам. Руската демонстрация на сила в Косово беше абсолютно безсмислена – и военно, и политически тя донесе на Русия само негативи. Но сега в контекста на Крим можем да видим една друга руска логика: важното е на всяка цена да направиш демонстрация на сила ! Затова и Елцин награди военните, извършили тази политическа глупост. Елцин, който избра и назначи за свой приемник  Путин.

       А по отношение на сърбите - с операцията в Косово Русия отново показа, че те не я интересуват – иначе щеше да прати войниците си там, където наистина можеха да им помогнат.  И това беше за втори път в косовската криза. Защото докато течаха мъчителните преговори в Рамбуйе, на които вменяемият свят се мъчеше да избегне войната – именно Русия подкокоросваше Милошевич по схемата "Западните само плашат с война, за нищо на света няма да нападнат, защото  са слабаци, а ние сме зад тебе!" Но когато заваляха бомбите, оказа се, че Русия е оставила сърбите сами на съдбата им. И тази горчива съдба бе дваж по-горчива заради руското предателство. И тогава те го казваха, макар неофициално.

        Странно падат сега думите на министър-председателя Вучич, че Сърбия нямало да се присъедини към санкциите, защото уважавала "своите приятели".

     Дали наистина тези приятели си струват загубата на доверието  - тоя път загубата на доверието на Европейския съюз към Сърбия, така трудно градено след Косовската война? Защото по сегашната сръбска логика, който прави Косовска война е приятел, оня, който я прави, е неприятел.  В Косовската война против Сърбия (тогава още Югославия) участва НАТО, следователно страни от Европейския съюз. Значи тези страни са ни неприятели.

       И с тези неприятели аз, Сърбия, днес искам да стана едно европейско цяло – но няма да си разваля приятелството с Дядо Юван!? 

      "Приятел ми е Платон, но по-голям приятел ми е истината" – в случая историческата. Ако не на Вучич – на мен.