По начало думата „горделив” е дума не харесвана от никой, а много личности в България и извън вея казват, че са „горди, че са българи”.
Хм, интересно противоречие! От една страна дума, което не се харесва, а от друга се гордеят!
Да видим от къде идва националното самочувствие и гордост на българина?
На първо место тя идва от литературата на известни български писатели като един от тях е патриархат на българската литература и слово Иван Вазов с романа „Под игото” и стихотворението „Аз съм българче”!
Според мен е горделивост без покритие, че съм „…син на юнашко племе…”, а също така, че с романа „Под игото” и което и да е друго произведение на дядо Вазов не се дава ясни исторически факти с тях, а само са прекрасни литературни произведения, които са ненадминати по начин на изказ и четиво за всеки българин.
Да, но аз също така на няколко пъти пиша, че романът „Под игото” не може да служи за национална автентична история по случая с Априлското въстание, защото той е само една литературна творба, която дори и от историците не се признава като достоверна история.
Ако, обаче, питаме някой човек на средна възраст какво знае за Априлското въстание, то едва ли не би си спомнил за Рада госпожина от Сопот, Бойчо Огнянов, Мунчо, Радиното училище, Бори мечката от Клисура и десетки други герои описани в романа „Под игото”.
Днес дори се реят под път и над път черешови топчета, които, според мен, едва ли са съществували като артилерийско оръжие по време на Априлското въстание, но точно в романа са описани като "най-страховитото" топче, което е носено от Бори Мечката н град Клисура и където днес в тази Клисура няма нито една турска фамилия, Убеденсъм, че и по време на Османската власт там не е имало нито един турчин. Питам, срещу кого ще въстават клисурци, като са живели тихо и мирно в този малък задънен град и никой не им е пречил на делата им. Защо никой клисурец не е описал това Априлско въстание там, а го описва Вазов, който вероятно никога не е стъпвал в Клисура. Той пише романа си в Одеса около на 1888-9 години, а по време на Априлското въстание е бил на 26 год. и дори не се споменава в биографията му един ден да е бил в Клисура. Около въстанието е бил в Румъния, което ми дава основание са считам, че е възможно въобще да не е бил в Сопот по онези дни около първи май. Така, че нещата, според мен, са много неясни и вероятно нагласени.
Точно по тези въпроси реших да прочета на няколко пъти много внимателно дадени глави от романа „Под игото”, за да сравня това, което се говори в него с днешните обекти около град Сопот, които се водят, че са автентични с описаните от романа исторически обекти.
Например, казвам ясно, че това, което пише в романа за дядо Стояновата воденица, самия дядо Стоян и заптиета си е чисто и просто Иван Вазова измислица и няма нищо общо с днешната дядо Стоянова воденица.
Ако четем внимателно историята на манастира „св. Спас” край град Сопот и това, както е описан в романа с Мунчовата нощ и тази на Бойчо Огнянов и манастира „св. Спас”, то разликата е от земята до небето.
Не бих желал да разказвам и други неща, но истината е такава, че нашето национално българско самочувствие се гради на една не ясна българска история и това е пълната истина за нея.
За да се убедим че е така, то следва да гледаме някои кадри по БТН от предаванията „История БГ”, за да видим, че учени историци се пингишевят и се чудят от кои дерета вода да докарат, за да могат да си защитят хляба на историци професори, поради това, че те не могат все още да се уточнят какво трябва да дават като официална история и какво не. Става така, че тези хора попадат в такива смешни и комични ситуации, когато разказват някои факти, че едва ли не те са били на събитието и това е на база така да се поднасят нещата, че всичко да се описва в сегашно време от историците.
Аз, обаче, казвам, че тези историци говорят за различни събития познати от историята, който в много случаи въобще нито са съществували като реални български държавници нито като исторически събития с факти, особено от истирията преди така нареченото турско присъствие.
Защо казвам така?
Първо, вече съвсем открито и ясно говоря, че „История славянобългарска” написана от другата национална гордост и титан на българското възраждане Паисий Хилендарски е основен документ за цялата ни история от времето преди така нареченото Турско присъствие или ако на някой му харесва повече, то може да го нарича турско робство. Самото понятие „робство” идва точно от литературата на дядо Вазов с романа „Под игото” и цялото му творчество за този период, а също така от творчеството на Ботев и десетки други творци на словото и печата по онова време. Това е безспорен факт.
Обаче, според мен, История славянобългарска, от която навярно е черпил познания и самия дядо Вазов, за да говори за велика Русия в Радиното училище е фалшива изцяло на 100 процента, поради простата причина, че тя започва с това, че славяните и българите са един и същ корен и този корен е потекло от Ноевите синове след библейския потоп.
Тоест, тя е пряко свързана с Библията и ако някой отрича този факт, то той явно нищо не разбира нито от историята на Паисий и на България, нито от Библия, нито от християнство на България.
Дал съм вече десетки обяснения по Интернет, че Библията има Кодове в нейните текстове, които по безупречен начин казват, че Библията е фалшива книга и аз определян този фалшификат на 99.9999 процента. Тоест, оставам едва 0.0001 част от процента да имам съмнение, че Библията не е фалшива книга и то само с няколко твърди интересни думи от нея.
До този момент все още не съм разкрил публично Кодът на Библията, но на мои приятели съм споменал някои неща от него, които са така казани, че на няколко човека близки да бъде по малко от него.
Тоест, аз твърдя, че цялото ни национално минало самочувствие и гордост се гради изключително много на една литературна историческа творба, която има много големи разминавания с действителност и това е романът „Под игото”. Също така е творчеството на много други автори от онова време, в това число и на книгата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания”. Да не би да е имало 100 броя въстания та казва въстания!?
Само заглавието води до голямо съмнение на достоверността на писаното в книгата на Захари Стоянов, който, според това, което пише в нея е бил най-обикновен турист и хъш във влашко, без дори и през ум да му е минавало първоначално за турско робство.
И така, казвам, че историята на България е много противоречива и неясна, та дори и за самото турско присъствие може да се каже същото, защото аз считам, че турци и българи винаги са живели по тези земи заедно. Това се описва и в самата Паисиева история, но това вече е друг въпрос. Относно Паисиевата история имам специално становище как я написана и съм го казвам не веднъж и два пъти.
За да съм по-ясен, то ще кажа за пореден път, че оставам очарован от данъчните закони на Османската империя по онова време, която приема само един единствен данък, наречен „Десятък”, поради това, че точно в Библията така е казано, че може да има само един данък десятък да държавата и нищо повече от личните доходи на хората.
Днес тези десятъци са половината доходи на населението не само в България, но и по света на християнството.
По тази причина не желая никакъв отговор на въпроса, кой е бил по-голям християнин, Султанът по онова време или днешните управници на България, които имат два национални празници в чест на фалшив библейски герой, наречен Иисус, който въобще не е съществувал.
Интересен факт.
Толкова за сега!
Хм, интересно противоречие! От една страна дума, което не се харесва, а от друга се гордеят!
Да видим от къде идва националното самочувствие и гордост на българина?
На първо место тя идва от литературата на известни български писатели като един от тях е патриархат на българската литература и слово Иван Вазов с романа „Под игото” и стихотворението „Аз съм българче”!
Според мен е горделивост без покритие, че съм „…син на юнашко племе…”, а също така, че с романа „Под игото” и което и да е друго произведение на дядо Вазов не се дава ясни исторически факти с тях, а само са прекрасни литературни произведения, които са ненадминати по начин на изказ и четиво за всеки българин.
Да, но аз също така на няколко пъти пиша, че романът „Под игото” не може да служи за национална автентична история по случая с Априлското въстание, защото той е само една литературна творба, която дори и от историците не се признава като достоверна история.
Ако, обаче, питаме някой човек на средна възраст какво знае за Априлското въстание, то едва ли не би си спомнил за Рада госпожина от Сопот, Бойчо Огнянов, Мунчо, Радиното училище, Бори мечката от Клисура и десетки други герои описани в романа „Под игото”.
Днес дори се реят под път и над път черешови топчета, които, според мен, едва ли са съществували като артилерийско оръжие по време на Априлското въстание, но точно в романа са описани като "най-страховитото" топче, което е носено от Бори Мечката н град Клисура и където днес в тази Клисура няма нито една турска фамилия, Убеденсъм, че и по време на Османската власт там не е имало нито един турчин. Питам, срещу кого ще въстават клисурци, като са живели тихо и мирно в този малък задънен град и никой не им е пречил на делата им. Защо никой клисурец не е описал това Априлско въстание там, а го описва Вазов, който вероятно никога не е стъпвал в Клисура. Той пише романа си в Одеса около на 1888-9 години, а по време на Априлското въстание е бил на 26 год. и дори не се споменава в биографията му един ден да е бил в Клисура. Около въстанието е бил в Румъния, което ми дава основание са считам, че е възможно въобще да не е бил в Сопот по онези дни около първи май. Така, че нещата, според мен, са много неясни и вероятно нагласени.
Точно по тези въпроси реших да прочета на няколко пъти много внимателно дадени глави от романа „Под игото”, за да сравня това, което се говори в него с днешните обекти около град Сопот, които се водят, че са автентични с описаните от романа исторически обекти.
Например, казвам ясно, че това, което пише в романа за дядо Стояновата воденица, самия дядо Стоян и заптиета си е чисто и просто Иван Вазова измислица и няма нищо общо с днешната дядо Стоянова воденица.
Ако четем внимателно историята на манастира „св. Спас” край град Сопот и това, както е описан в романа с Мунчовата нощ и тази на Бойчо Огнянов и манастира „св. Спас”, то разликата е от земята до небето.
Не бих желал да разказвам и други неща, но истината е такава, че нашето национално българско самочувствие се гради на една не ясна българска история и това е пълната истина за нея.
За да се убедим че е така, то следва да гледаме някои кадри по БТН от предаванията „История БГ”, за да видим, че учени историци се пингишевят и се чудят от кои дерета вода да докарат, за да могат да си защитят хляба на историци професори, поради това, че те не могат все още да се уточнят какво трябва да дават като официална история и какво не. Става така, че тези хора попадат в такива смешни и комични ситуации, когато разказват някои факти, че едва ли не те са били на събитието и това е на база така да се поднасят нещата, че всичко да се описва в сегашно време от историците.
Аз, обаче, казвам, че тези историци говорят за различни събития познати от историята, който в много случаи въобще нито са съществували като реални български държавници нито като исторически събития с факти, особено от истирията преди така нареченото турско присъствие.
Защо казвам така?
Първо, вече съвсем открито и ясно говоря, че „История славянобългарска” написана от другата национална гордост и титан на българското възраждане Паисий Хилендарски е основен документ за цялата ни история от времето преди така нареченото Турско присъствие или ако на някой му харесва повече, то може да го нарича турско робство. Самото понятие „робство” идва точно от литературата на дядо Вазов с романа „Под игото” и цялото му творчество за този период, а също така от творчеството на Ботев и десетки други творци на словото и печата по онова време. Това е безспорен факт.
Обаче, според мен, История славянобългарска, от която навярно е черпил познания и самия дядо Вазов, за да говори за велика Русия в Радиното училище е фалшива изцяло на 100 процента, поради простата причина, че тя започва с това, че славяните и българите са един и същ корен и този корен е потекло от Ноевите синове след библейския потоп.
Тоест, тя е пряко свързана с Библията и ако някой отрича този факт, то той явно нищо не разбира нито от историята на Паисий и на България, нито от Библия, нито от християнство на България.
Дал съм вече десетки обяснения по Интернет, че Библията има Кодове в нейните текстове, които по безупречен начин казват, че Библията е фалшива книга и аз определян този фалшификат на 99.9999 процента. Тоест, оставам едва 0.0001 част от процента да имам съмнение, че Библията не е фалшива книга и то само с няколко твърди интересни думи от нея.
До този момент все още не съм разкрил публично Кодът на Библията, но на мои приятели съм споменал някои неща от него, които са така казани, че на няколко човека близки да бъде по малко от него.
Тоест, аз твърдя, че цялото ни национално минало самочувствие и гордост се гради изключително много на една литературна историческа творба, която има много големи разминавания с действителност и това е романът „Под игото”. Също така е творчеството на много други автори от онова време, в това число и на книгата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания”. Да не би да е имало 100 броя въстания та казва въстания!?
Само заглавието води до голямо съмнение на достоверността на писаното в книгата на Захари Стоянов, който, според това, което пише в нея е бил най-обикновен турист и хъш във влашко, без дори и през ум да му е минавало първоначално за турско робство.
И така, казвам, че историята на България е много противоречива и неясна, та дори и за самото турско присъствие може да се каже същото, защото аз считам, че турци и българи винаги са живели по тези земи заедно. Това се описва и в самата Паисиева история, но това вече е друг въпрос. Относно Паисиевата история имам специално становище как я написана и съм го казвам не веднъж и два пъти.
За да съм по-ясен, то ще кажа за пореден път, че оставам очарован от данъчните закони на Османската империя по онова време, която приема само един единствен данък, наречен „Десятък”, поради това, че точно в Библията така е казано, че може да има само един данък десятък да държавата и нищо повече от личните доходи на хората.
Днес тези десятъци са половината доходи на населението не само в България, но и по света на християнството.
По тази причина не желая никакъв отговор на въпроса, кой е бил по-голям християнин, Султанът по онова време или днешните управници на България, които имат два национални празници в чест на фалшив библейски герой, наречен Иисус, който въобще не е съществувал.
Интересен факт.
Толкова за сега!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар