Новината, че Китай ще задмине САЩ като водеща световна икономика още тази година, разпространена от световните медии миналата седмица, сама по себе си е сензационна и изумителна или поне щеше да бъде, ако беше вярна. Истината е, че САЩ остава най-голямата национална икономика в света и то със значителна преднина пред съперниците си, пише професорът от Харвард Джефри Франкел за CNBC.

Сензационната новина се основаваше на доклад на Програмата за международно сравнение (ПМС) на Световната банка (СБ), публикуван на 29 април. Данните в него сравняват БВП на страните спрямо индексите на паритета на покупателната способност (ППС), вместо на база обменните курсове.

Това е правилният подход, когато искаме да сравним дохода на глава от населението и стандарта на живот на хората, но е грешен, ако искаме да съпоставим влиянието на дадена страна в световната икономика посредством националния доход.

И в двата случая обаче, било то спрямо доход на глава от населението или общ БВП, денят, в който Китай ще задмине САЩ, все още не е дошъл. Това, разбира се, не трябва да омаловажава забележителния икономически растеж на страната – средно по около 10% годишно през последното десетилетие, което безспорно представлява историческо чудо.

Американската икономика все още е с 83% по-голяма от тази на Китай, по обменните курсове. Ако растежът на китайската икономика остане с по 5 процентни пункта по-висок от този на САЩ на година, без да има значителна промяна на обменния курс, ще са нужни още 12 години на Китай да навакса разликата. При положение че разликата е осем процентни пункта, тъй като юанът поскъпва средно с по 3% годишно в реално изражение, Китай ще задмине САЩ след 8 години.

Въпросът за ППС индексите срещу обменните курсове е добре познат на специалистите по международна икономика. Досадният, но неизбежен технически проблем възниква от това, че китайското производство се измерва в юани, докато американското – в долари. Въпросът е по какъв начин да бъдат изразени числата, че да са съпоставими.   

Очевидното решение е да бъде използван текущият обменен курс, т.е. да се умножи китайският БВП, изчислен в юани, по обменния курс долар – юан, така че сравнението да бъде изразено в долари. Но тогава някои ще кажат, че за да бъде измерен стандартът на живот на китайското население, трябва да се има предвид, че много стоки и услуги са по-евтини в Китай. Похарченият в Китай юан има по-голяма стойност от този, похарчен в чужбина. 

Затова, ако искаме да сравним дохода на глава от населението на страните, трябва да изчислим местната покупателна способност, както прави Програмата за международно сравнение. Изчислението на ППС е широко приложимо, като за това да знаем кои правителства са успели да повишат стандарта на живот на своите граждани например.

Сравнявайки дохода на глава от населението, дори и спрямо ППС, Китай все още е сравнително бедна страна. Въпреки големия напредък за кратко време доходът на глава от населението в Китай е горе-долу същият като този в Албания.

Но албанската икономика, за разлика от китайската, рядко попада във водещите заглавия. Причината за това не е само в динамиката на китайската икономика, но и в многобройното ѝ население. Като умножим дохода на глава от населението по повече от 1,3 млрд. души получаваме доста голямо число. Комбинацията от голямо население и среден доход предоставя на Китай както икономическа, така и политическа мощ.

По същия начин приемаме и че САЩ са водещата политическа сила, не само защото са богати. Ако критерий ни беше доходът от глава на населението, то тогава Монако, Катар, Люксембург, Бруней, Лихтенщайн, Кувейт, Норвегия и Сингапур биха били по-напред от САЩ (за целите на това сравнение е без значение кои стойности използваме – ППС или валутен курс).

Но нито Монако, нито Бруней, нито Лихтенщайн са считани за водещи икономически сили, тъй като са прекалено малки. Това, което превръща САЩ в такава, отново е комбинацията от голямото ѝ население и високия доход на глава от населението.

Именно тази комбинация обяснява всеобщата възхита от това как китайската икономика се съревновава с американската по обем и сила и особено въпроса дали дългогодишният първенец не е отстъпил своето място. За да си отговорим на този въпрос обаче, ППС индексите не са най-доброто средство.

Причината е в това, че когато говорим за обема или силата на дадена икономика, обхващаме широка гама от показатели и партньори. Например колко е голям китайският пазар от гледна точка на мултинационалните корпорации? Ще измести ли юанът долара като международна валута, погледнато от страната на световните финансови пазари? Колко пари може да изкара Китай и колко влияние може да си купи с тях, от гледна точка на Международния валутен фонд (МВФ) и други подобни институции? Колко голям военен флот може да си набави страната, от гледна точка на държавите с териториални претенции в Южнокитайско море?

За да си отговорим на тези, а и на повечето останали въпроси, свързани с влиянието на икономиката, трябва да използваме показателите на БВП, съобразно валутните курсове. Защото ние искаме да знаем каква покупателна способност има юанът на световните пазари, а не на домашния. А отговорът на този въпрос е, че покупателната способност на Китай е по-голяма от тази на всяка друга държава, освен на САЩ.

http://www.investor.bg/analizi/91/a/kitai-vse-oshte-e-2,171897/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase