Все повече се убеждавам, че България и Полша са преминали през съвсем различен тип социализъм. Като цяло, в Полша хората са били по-свободни и са се стремили към повече независимост. Тук накратко ще изброя някои основни факти, които ме впечатлиха, докато четях една кратка история на Полската НР:

-До началото на 50-те години в Полша няма купонна система; няма почти никакви проблеми с доставките на хляб и месо.

-През цялото време на социализма в Полша съществуват ЧАСТНИ земеделски кооперации, които се конкурират добре с държавните кооперации (например PGR). На няколко пъти земеделците в Полша се обявяват против увеличаване на финансирането на губещите държавни кооперации.

-По време на събитията в Будапеща през 1956 г. полският народ събира помощи за бунтовниците. Цензура на практика няма, поляците знаят всичко, което се случва в Унгария. Вл. Гомулка идва на власт с обещанията да започне сериозни реформи, които обаче да не прекрачат границата, премината от унгарците.

-По времето на Едвард Гиерек (1970-80 г.) в Полша са посрещнати 3 президенти на САЩ (Никсън, Форд и Картър), подписано е важно споразумение с ФРГ, както и е приет президентът на Франция. С помощта на западни банки се правят огромни инвестиции в полската икономика. Строят се първите магистрали. Полската икономика расте с 18 % годишно. За сметка на това обаче и дълговете нарастват- през 1977 г. те са 15 млрд долара, а през 1978- 24 млр долара. Това е породено от неефективните инвестиции и липсата на прагматизъм при изпозлване на кредитите. В резултат цените скачат на няколко пъти- от 15 до 60 %, което води и до голямата стачка в Гданск през 1980 г. Месото буквално изчезва от магазините.

-През 70-те години полската телевизия започва излъчването на американски сериали.

-силно влияние на Църквата- въпреки опитите на държавата да въведе атеизъм на всички нива, хората продължават да посещават богослужения и да предават вярата и на децата си. Когато се опитах да обясня на приятелката си, че в България да ходиш на църква всяка неделя е било невъзможно, тя не може да ме разбере. Между другото, след избирането на Карол Войтила за папа през 1978 г., вече и държавата не може да спре вълната от ентусиазъм сред полските вярващи.

-разбира се, опозицията на режима, която никога не е спирала дейността си. В началото Армия Крайова (която се ражда в борбата против немските и съветските окупатори), след това- академичните и католическите среди; накрая- работническите комитети, които по-късно създават "Солидарност". Хората са се стремяли да се подкрепят по време на репресиите и да се организират в тайни сдружения. Големите стачни вълни са през 1956, 1970, 1976 и 1980.

Всичко това няма как да бъде обяснено другояче, освен с борбеността на поляците, които са се опитали да съхранят поне относителна свобода. Ако те си бяха стояли пасивно като нас, само гледайки отстрани и радвайки се на малкото, което имат, вероятно сега щеше да ги е споходил нашият "преход" с цялата му анархия, мутрокрация и слугинаж на външни сили. Но понеже ние никога не сме се съпротивлявали на социалистическата власт, сега си измисляме тезата, че тази власт никога не е била тоталитарна и не е причинила никому нищо лошо. В противен случай трябва да поемем вината за пасивността си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase