Тази закономерност в пълна сила важи и за периода след ПСВ, когато след поражението на коалицията, начело с Германия, победителите от Антантата налагат своите интереси за следвоенното устройство на света.

Самата война се води за завоюване на нови пазари за реализация на произвежданата продукция, в условията на падаща ефективност на производствения капитал. Още натурфилософите от XVII век, например, Антонио Сера, стигат до извода, че ако искаме да видим кой от два града е по-богат можем да сравним количеството на практикуваните в тях професии. Там, където се откриват повече професии, там имаме по-богата икономическа система. Това, казано по друг начин, означава, че икономическа система, контролираща по-големи мащаби на производство и потребление, обективно има възможност да създава по-голямо количество добавена стойност или богатство!

Тези разсъждения са доведени до логичното им доразвиване и обобщение от Адам Смит, който стига до извода, че ефективността на икономиката нараства по пътя на задълбочаването разделението на труда, като горна естествена граница на този процес е мащабът на системата, в която се развива процесът.

Към началото на XX век такова достигане на предела на развитието се наблюдава във всички съществуващи по това време технологични зони от двете страни на Атлантика: Британската, Германската и Американската. Японската технологична зона е малко по-особен случай, когото оставяме без разглеждане! Причината за такова спиране на развитието, както отбелязахме, е достигането на предела за задълбочаване разделението на труда, предизвикано от невъзможността за разширяване на контролираните, от съответната метрополия, пазари!

Войната за пазари е неизбежна и след нейното приключване се оказва, че Германия не само губи контролирани територии (например, окончателно е загубена Руската империя като суровинен придатък и като потребител на германската икономика), но и финансовата си система, която преминава под контрола на английските и американски банкови институции (ако се абстрахираме от мащабите и времето подобни процеси бяха осъществени и у нас в последните две десетилетия).

Загубата на евтина суровинна база и пазари за реализация, както и отсъствието на независима финансова система довеждат до рязко падане на жизнения стандарт на населението в Германия, което е предпоставка за възникването и популяризирането на радикални идеологии и движения като национал-социалистическото и комунистическото и въобще, за тази борба на идеологии, която върви в този момент в Германия.

Силно нарастват реваншистките настроения за възстановяване на предишното имперско величие на Германия, настроения, които стават особено популярни в началото на 30-те, когато Великата депресия е обхванала целия развит свят.

Чрез въведената икономическа програма, подготвена от експерта Шахт, в началото на 30-те години се поема курс към икономическо възстановяване, най-вече чрез въвеждане на система от мерки за активно въвличане на държавата в стопанския оборот и за връщане на нейната финансова независимост – започва да функционира, фактически, паралелна парична система (чрез въвеждане на т.н. квазипари), която не е подконтролна на англосаксонския капитал и благодарение на която, кръвоносната система на икономиката заработва отново, което води, заедно с т.н. клирингова система във външната търговия,  до мощно възстановяване на страната!

Практически Германия в това десетилетие, заедно с СССР са единствените центрове на сила, които реализират ръстове, на фона на общата депресия в целия свят. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Екип на Dnes.bg