Аз съм пушач.
Никога не съм искал да преча на никого с порока си.
Но никога не съм искал да ми пречат и на мен да практикувам порока си.
Въпреки това - пречат ми.
Пречи ми, че се налага да излизам навън в кучия студ. Понякога даже си мисля, че забраната за тютюнопушене са я измислили от фармацевтичната индустрия, за да си продават прахчетата и хапченцата против настинка и грип.
Пречи ми, че вечер се налага да обикаляме с приятели (част от които непушачи), понякога с часове, за да открием място, на което някой търговец, с риск да отнесе солидна глоба, е върнал пепелниците по масите. А такива места има и то не малко.
Пречи ми, че вече не мога да си хапвам от страхотните гювечета на леля Доре, защото малката й спретната механа затвори кепенците. Завинаги.
Аз съм пушач и се наслаждавам на порока си. И въпреки това никога не съм имал против да се съобразявам с нежеланието на приятелите ми непушачи да вдишват от дима ми. В крайна сметка - въпрос на взаимно разбирателство и цивилизовано отношение един към друг.
Само че в момента, дори да имат доброто желание, те не могат да се съобразят с желанията ми. Защото правото на избор вече го няма. Вече има само принуда.
Не би ли било по-добре, вместо да се делим за пореден път, да се научим да правим компромиси помежду си? Не е ли достатъчно, че в малката ни родина вече се мразим по достатъчно показатели: бели и черни, софиянци и провинциалисти, левскари и цесекари, атеисти и религиозни, хомосексуални и хетеросексуални? Трябва ни и още един повод да се делим и мразим ли?
Защото истината е, че напоследък мненията 'за' и 'против' тютюнопушенето започват да стават все по-радикални. И едните, и другите стават все по-уверени в правотата на исканията си. Буквално очаквам всеки момент новината за сбиване между пушач и непушач заради различията в мненията им.
Аз не апелирам да се отмени правото на непушачите да ходят в заведения без цигарен дим. Напротив, те трябва да имат своя избор! Но своя избор трябва да имам и аз. Защо някой иска да ми го отнеме?
Ситуацията е абсурдна. Тютюнопроизводството се субсидира, косвено и с парите на непушачите, а в последствие се забранява тютюнопушенето.
Като толкова са се притеснили за вредата от тютюнопушенето - защо не се забрани продажбата на цигари? Защото е трудно да се лишиш от милионите левове годишно от акциз, нали?
Не схващам силното желание на някои хора за тотална забрана на тютюнопушенето на места, на които никой никого не кара насила да ходи, т.е. в заведения, кръчми, дискотеки, барове и други. Ключовата дума тук е 'тотална'.
Естествено, непонасящите тютюневия дим трябва да имат своята алтернатива - нещо, което законът в предишния му вид гарантираше - помещения за пушачи и за непушачи.
Това не беше ли достатъчно? Та трябваше да забранят тютюнопушенето навсякъде? Понякога си мисля, че забраната е чисто и просто за да се прави напук на пушачите. Ей така, от омраза.
Разбира се, в училища, болници, в градския транспорт, в държавните учреждения и във всички подобни обществени места и сгради е немислимо да се пуши - там хората не ходят по свой собствен, личен избор. Следователно не са длъжни да вдишват дима на пушачите. Но да изискваш в питейно заведение, което на всичкото отгоре е осигурило помещение специално за непушачи, независимо дали това се е оказало финансово рентабилно за собственика, да се забрани тотално тютюнопушенето е нагло. Направо злобливо.
И, моля, без жалките напъни да се обясни забраната с това, че се 'мисли за здравето на пушача". "Насила хубост не става", първо, и всеки има правото да се разпорежда със себе си, както сметне за добре, стига да не пречи на околните, второ.
Дали законодателството ще се либерализира и ще открие вратичка за нас, любителите на дима? Не знам. По-скоро съм скептик.
Има една далеч не лоша идея обаче за референдум - "за" и "против" тютюнопушенето в заведенията. В едно такова допитване виждам доста повече резон, отколкото в референдума за АЕЦ "Белене". Защото колко са хората, които могат да заемат адекватна и фактологически обоснована позиция за ползите от един нов АЕЦ? А почти всеки има досег с тютюневия дим всеки ден и може да заяви адекватна лична позиция на евентуално народно допитване по въпроса. За да се реши спорът веднъж завинаги.
Но съм убеден, че все по-честа практика ще става неспазването на забраната. Така, докато един се окаже, че да си здравен инспектор е много по-доходоносно от това да си митничар.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар