От ivantodorov83.blog.bg

Пет години вече се точи масовата ТВ психоза, наречена “Изгубени”, която по мащаби може да се сравни с тази по “Туин Пийкс” през 90-те, когато чекията на Линч вършееше из телевизорите, домакини изпущаха плетките си ужасени, малки деца се напикаваха през нощта, а Мартинчо от Биг Брадър 4 дори определи сексуалността си, закачайки постер на Агент Дейл Купър в детската си стая.

Сега времената са други и се изисква много повече старание, за да приковеш вниманието на публиката и да го поддържаш в продължение на години.

Смея със съжаление да твърдя, че “Изгубени” успя да направи това.

Създаден като по учебник от машината за глупави сериали, а напоследък и за също толкова глупави филми – Дж. Дж. Ейбрамс (”Наречена още”, “Felicity”, “Невъзможна мисия 3″, “Стар Трек”), сериалът поне в първите си епизоди приличаше на съвършено изчислен комерсиален проект, който да разглоби рейтингите, задоволявайки всяко тъповато американче, на което майка му е позволила да остане будно след 8 PM.

Всички демографски групи бяха доволни: пъпчасалите нърдове – от мацките в сериала; тийнейджърките – от богатия набор мачовщина за всеки вкус; феновете на Властелина – от подскачащия наляво надясно хобитообразен Доминик Монахан; почитателите на мистериите – от потенциала на сериала, който обещаваше комплексна и вълнуваща история; избирателите на Джордж W. Буш – от присъствието на Саид и неговите къдрици; дори полузаспалите и уморени от собствения си живот американски мечтатели, вечер можеха просто да си пуснат красиви картинки от тропически острови за фон, докато храносмилат, чешат се по коремите и се чудят дали дебелогъзите им жени ще им пуснат тази вечер, и ако да – то къде.

Публиката ликуваше…

Първи сезон се оказа най-гледаната оригинална продукция на ABC от десетилетие, рейтингите изкъртиха скалите и за всички общо взето стана ясно, че е открита новата крава, която ще се дои всяка година по приблизително 22 пъти, докато накрая не умре от изтощение или рак на вимето.

Междувременно, но очаквано, след първите епизоди работата вътре в самия сериал започна да смърди на гнило.

От екрана се нижеха шок след шок, псевдодрама след псевдодрама, липса на обяснение след липса на обяснение.

Героите от време на време загубваха способност за здрав разсъдък и въобще си личеше, че създателите на сериала (сред които и небезизвестния Карлтън Кюз, който издриска приключенията на Бриско Каунти Мл. в посока телевизорите, в началото на 90-те) не са особено наред с главите си.

Хайпът обаче беше чудовищен – народиха се десетки сайтове със спекулации, теории и пр. свидетелства за Изгубено завинаги време.

Създателите уверено ни успокояваха, че колкото и абсурдно да звучи всичко, все някога, когато цялата истина бъде Намерена – тя ще бъде логична, рационална и особено задоволителна.

Какво е положението сега…

Преди месец приключи предпоследният, пети сезон, на драмата.

Тъй като сюжетът за подобно лишено от всякакви други качества безумие е от критична важност, драстични спойлери, които могат да ви развалят кефа, няма да бъдат ръсени (или това ще бъде своевременно обозначено), така че карайте спокойно.

Основната нишка на пети сезон е връщането на измъкналите се от острова герои (Джак, Кейт, Сун, Хърли, Саид, Десмънд) и към края на сезона цялата история се заплита между няколко времеви линии с постоянни транслации и ротации на основните герои из тях.

ТОП 10 на кретениите в последния сезон на “Изгубени” според автора виж тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase