Епидемията от коронавируса може да привлече вниманието на хората към липсата на законност и ред в нефункционалните близкоизточни режими, коментират от американското издание The New York Times, цитирано от „Фокус“.

„По време на скорошното ми пътуване до Либия (авторът говори от първо лице - бел. ред.) се срещнах със семейство, живеещо във временен бежански лагер за разселени хора източно от Триполи. Това е едно от десетките хиляди либийски семейства, напуснали дома си по време на войната. В него има седем души и всички те живеят в стая с размери 6 на 3 метра. Спално бельо, въже, купчина матраци, печка. Помещението беше изпълнено с мрачна миризма на ниска лична хигиена. Питейна вода има малко, а местните местни жители се отнасят зле с бежанците.

Новият коронавирус ще има пагубен ефект върху групите от бежанци и мигранти от Близкия Изток. А пандемията може да привлече вниманието им към липсата на законност и ред сред дисфункционалните близкоизточни режими.

Бързите здравни и икономически реакции могат да засилят авторитарната сила на тези режими, но не за дълго. Важен урок от арабските бунтове и преврати от 2011 г. и протестите, които избухнаха миналата година, е че без система на власт, в която са представени всички политически сили, без борба с корупцията, без икономическо равенство и справедливост, авторитарните мерки и инструментите за налагане на власт не могат да бъдат нищо повече от временно решение. Най-вероятно след пандемията в Близкия изток исканията за участие на гражданите в процесите на управление ще се засилят.

Най-острите разрушителни ефекти на пандемията ще се усетят от онези страни, където продължават гражданските войни: Либия, Йемен и Сирия.

Турция застрашена в Сирия, обръща се към НАТО

Медицинската инфраструктура на Либия при полковник Муамар Кадафи вече беше доста слаба. През деветте години след свалянето му от власт тя е напълно унищожена от корупцията, запустяването и няколкото фази на гражданската война.

Последната фаза започна през април 2019 г., командирът и военен ръководител на Източна Либия Халифа Хафтар започна атака срещу столицата Триполи, за да свали международно признатото правителство на националното споразумение, водено от премиера Файез ал Сарадж. Започнаха военни действия, по време на които войските на Хафтар многократно атакуваха медицински заведения и лекари. С разпространяването на пандемията в Либия настъпи ескалация на насилието, тъй като враждуващите страни и техните чуждестранни спонсори се възползваха от факта, че вниманието на дипломатите беше приковано към други проблеми.

Противоположните политически сили в тази разделена страна предприемат някои скромни мерки за борба с коронавируса, въвеждайки полицейски час и забранявайки големите събирания. Но противодействието е възпрепятствано от нарастващите икономически проблеми, причинени от ниските цени на петрола, блокадата на нефтената инфраструктура от страна на войските на Хафтар и нежеланието на ръководителите от двете страни да плащат на своите войници.

Хилядите мигранти, предимно от Африка, които се опитват да преминат в Европа, са особено уязвими в тази трудна ситуация. Докато те се намират в бежански лагери, управлявани от командири и бойци, те са измъчвани и малтретирани и често принуждавани да работят. Опасният вирус ще направи страданията на тези хора непоносими.

Либия обаче е нищо в сравнение с Йемен, където цари най-голямата изкуствено създадена хуманитарна катастрофа в света. Конфликтът в тази страна вече демонстрира симбиотичната връзка между войната и болестите. Епидемиите от холера в Йемен, най-сериозните такива в съвременната история, се случиха почти изцяло в резултат от атаките на водената от Саудитска Арабия коалиция срещу болници, водопроводни системи и санитарни съоръжения.

Военните действия предизвикаха масов глад и по-голямата част от населението на Йемен днес е напълно зависимо от чуждестранна помощ и внос на горива. Йемен все още не е съобщил за нито един случай на заразен с коронавируса, но това се дължи на липсата на тестове и нежеланието на воюващите да информират случаи на COVID-19. Ако епидемията от коронавирусa в тази страна се засили, мнозина ще са изложени на епидемия и глад.

Опитите за постигане на прекратяване на огъня в Йемен, за което воюващите и техните чуждестранни спонсори се съгласиха, се провалиха и военните действия продължават, като периодично дори се засилват. Както в Либия, външните сили са по-заинтересовани от разпалването на войната, отколкото от благополучието на гражданите.

Военната разруха ще има пагубен ефект върху медицината и общественото здраве, които изпитват недостиг на лекарства, както и на лекари, които бягат от страната. В резултат Йемен се оказа в изключително опасно положение. Ако епидемията не бъде спряна, тя ще обхване цялата страна. А в условията на висока гъстота на населението в тази държава ситуацията ще се влоши. Изолацията на Йемен ще се засили, а бойците и бунтовниците ще придобиват все повече сила и власт.

На 91 г. почина Хосни Мубарак, управлявал Египет 30 години

Но истински апокалиптични последици от коронавируса ще има в Сирия, особено за милионите разселени хора. Правителството на Башар Асад и неговите руски покровители продължават да нанасят въздушни удари по медицински заведения в контролираните от опозицията райони, като буквално ги заличават от лицето на земята. В последния бастион на бунтовниците в провинция Идлиб има само 153 медицински устройства за механична вентилация на три милиона души. Ситуацията се влошава от недостига на вода и огромната гъстота на градското население, която е по-висока, отколкото в Ню Йорк. Само в Идлиб сто хиляди души.

Гражданите на една страна не трябва да зависят от своите лидери. Воюващите групировки отдавна използват сектора на здравеопазването като политическа разменна момента за търгуване с оръжие. Хилядите политически затворници на Дамаск също се намират в риск.

Сирийската икономика е пред срив, а валутата в страната се обезценява с катастрофални темпове. Преди епидемията избухнаха и протести в контролираните от правителството райони поради ужасната икономическа ситуация и липсата на достъп до медицински грижи. Сега те могат да се засилят.

Вирусът ще изпита способностите и на стабилните наглед държави. Богатите монархии от Персийския залив са в състояние да преживеят тази криза, но ще им бъде много трудно. Поради по-ниските цени на нефта и газта, те трябваше да въведат бюджетни ограничения. При това глобалният икономически спад ще нанесе допълнителен и силен удар върху опитите им да диверсифицират икономиката си чрез развитието на туризма, търговията и логистиката.

Монархиите в Персийския залив в такава среда е малко вероятно да искат да помогнат на по-бедните правителства в региона, които често разчитат на тяхната щедрост (Египет, Йордания, Мароко) и където протести имаше още преди пандемията. Поради мерките за защита на обществено здраве протестиращите напуснаха улиците и затова коронавирусът може да даде на тези правителства временна почивка. Но демонстрантите ще се прегрупират и ще се подготвят за нови протести, а влошаването на условията на живот може да доведе до тяхното разрастване.

В Тунис, който е единствената същинска демокрация в арабския свят, залозите са още по-големи. Как правителството на Тунис, което не може да се справи с нарастващата безработица, високите цени и недоволството на населението, ще се справи с икономическите последици от епидемията? Това ще бъде важен тест за силата на арабската демокрация.

Путин е основният фактор в Сирия

С намаляването на услугите, предоставяни от държавните органи в този регион, неформалните управленски структури, включително гражданското общество, свързани групировките, могат да запълнят този вакуум. Ние сме свидетели на такъв процес в Ливан от десетилетия, но той обхваща всички нови конфликтни зони в този регион, както и граничните земи и градове.

В Близкия изток тези катаклизми ще придобият различен и по-тежък характер. Въпроса е в това, че обичайната помощ в такава ситуация - от страните от Персийския залив, международни организации и големи сили - този път може да не дойде. Международните организации ще дадат известен принос, но ресурсите им не са неограничени и са необходими в борбата с пандемията в световен мащаб. Европа много засегната от вируса. В САЩ броят на заразените и починалите расте бързо, а администрацията на Тръмп се занимава с вътрешните проблеми, причинени от вируса.

Лидерите от арабския свят бяха изправени лице в лице със трудностите на съответните си държави. Съдейки по миналото, това не ни вдъхва много надежда. Драматичните промени могат да започнат с нещо малко, особено когато промените са възпрепятствани от икономическа стагнация, политическа склероза, войни, водени от други хора, и неоснователна увереност в силата на статуквото.

Старата арабска поговорка гласи: „Дори комарът може да разкърви очите на лъва“.“, завършва анализът на американското издание.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• безработица
• бежанци
• Сирия
• Йемен
• конфликти
• мигранти
• Персийския залив
• коронавирус
• COVID-19