Ежедневието в Ракка: До вчера минижупи, днес бурки

Ето така е изглеждала Сирия преди войната. Колаж, публикуван от Raqqa is being silently slaughtered в Twitter

Преди бомбите ...
Снимка: Twitter

... и обезглавяванията...
Снимка: Twitter

... а днес хората се бият за храна
Снимка: Twitter

И възрастни мъже плачат
Снимка: Twitter

А преди много време, хората са се редяли на опашки, за да си купят сладки неща преди голям мюсюлмански празник Снимка: Reuters

Кадър от Латакия. Преди войната това е популярен курорт, с кристално сини води. Днес там има военна база
Снимка: Youtube

Първото нещо, което бащата на три деца Мохамед вижда, когато излезе от дома си, е патрулът на религиозната полиция Хисба. Те просто си търсят кой да накажат.

"Страхувам се да не загубя децата си, страхувам се, че жена ми би била бита с камшик, ако не носи правилните дрехи", разказва Мохамед, който е учител. Той казва, че под контрола на ИД нещата от лоши са станали още по-лоши.

"Цените на храните скачат, няма горива, няма дърва за отопление, няма ток. Водата трябва да се преварява. Има плодове и зеленчуци, понякога хляб, но са прекалено скъпи", допълва той пред активистката група "Ракка бива тихо убивана" (Raqqa is Being Silently Slaughtered).

"В 5 сутринта трябва да бъда в джамията и не мога да отсъствам. А там следя небето за самолети. После се връщам възможно най-бързо в къщата, за да избегна случайни арести. Едно и също всеки ден", казва той.

Тежи му, че преди е преподавал онова, в което вярва, а сега е принуден да преподава на учениците онова, което ИД иска от него.

"Най-много ме е страх, че ИД посява идеите си в главите на моите деца, които трябва да водя на училище", казва Мохамед.

Тим Рамадан от активистите разказва пред "Дейли Мейл", че в ежедневието на хората от Ракка - драконовите мерки на ИД дават отражение. "Когато вървите през града виждате обезглавени хора, китките им завързани с въжета или пък отрязани от ударите с камшик", обяснява той.

Хиляди души в Ракка споделят съдбата на Мохамед. Те нямат връзка с ИД, освен че са имали нещастието да живеят в Ракка, която джихадистите нарочват за своя столица. Невинните обаче също са затворени зад бетонните стени на града.

За жените е забранено да вървят по улицата, ако не са придружавани от мъж. Забранено им е да показват косата си. Пушенето е напълно забранено, а критикуването на управниците е наказуемо със смърт. Местните не могат да работят и вече дори най-елементарните глезотии, като шоколад, са недостъпни.

Между тиранията, която ние не можем да си представим и насилието по улиците, хората тук живеят в постоянен страх от бомбите, които падат сякаш от небето. Първо са били ударите на САЩ. После Русия. Сега Франция. Ще последва и Германия.

Валеед е собственик на магазин и според него животът е бил труден и преди, когато американците са извършвали удари. Но пък руснаците удряли наред - все едно не правели разлика между цивилни и военни цели.

А хората няма как да избягат, защото границата между Сирия и Турция е затворена. Разбира се, те първо трябва да поолучат разрешение от ИД да избягат, което не винаги било трудно, но какво щели да правят после, пита Валеед?

Храната обаче поскъпвала и било все по-трудно да се сдобие човек с нея. Въпреки това ИД се стараела да поддържа цените ниски, за да не предизвика бунтове сред населението. Според Валеед хората разбирали, че "държавата", т.е. ИД, държи под контрол нещата. Но са уплашени от въздушните удари.

Този облик на Ракка обаче е изцяло различен от онова, което преди е представляват градът. Преди войната Ракка е сред най-либералните градове на Сирия.

Това е било място, където жените са били свободни да общуват с приятелите си мъже, децата са прекарвали летата, плувайки с приятели покрай басейните, а през уикендите студентите са пълнели многобройните кафенета на Ракка.

Но малко по малко ИД изтрива всичко това. Първо е дошла забраната за пушене. После предупрежденията, че всички прелюбодейци и хомосексуалисти ще бъдат екзекутирани. Не всички от варварствата на ИД обаче се знаят.

Ава е избягала от Рака. Там, където някога жените са били свободни да се обличат както си поискат, сега те се движат покрити с черни бурки, покриващи всичко. Буквално.

"Просто не можех да го понеса", казва Ава. "Преди имах приятел. Ходех на плаж. Носех бански!"

"Дори в Сирия носехме къси поли и изрязани потничета и това беше нормално. Дори и на братята ми не им пукаше - никой не ме притесняваше", споделя момичето. А след идването на ИД всичко се обърнало.