В Загреб бяха пуснати пълчища бръмчащи, но стерилни комари, докато Хърватия изпреварва опасенията, че изменението на климата може да донесе тропически болести в средиземноморската страна.

Пускането е част от пилотен проект, насочен към изкореняване на инвазивните азиатски тигрови комари, известни с това, че пренасят болести като денга, чикунгуня и зика.

През последните години видът процъфтява в страната и в целия регион, което отчасти се дължи на изменението на климата - по-топлото време осигурява благоприятна почва за комарите.

"Твърде рано е да се каже дали тази акция ще даде резултат", заяви пред АФП жителят на Загреб Круно Локотар. "Но се радвам, че не оставаме само с пръскането."

Усилията на Хърватия са съсредоточени върху метод, при който се използват стерилизирани мъжки комари - които, след като бъдат пуснати в природата, ще се чифтосват с женски и ще неутрализират потенциала за бъдещо потомство.

Проектът в Загреб стартира през юни, когато 100 000 комара бяха пуснати в район с висок риск и гъста растителност, където комарите често се събират.

"Ако през определен период от време пуснем достатъчен брой стерилни мъжки в даден район, популацията на комари в този район ще намалее", каза Ана Клобучар, медицински ентомолог от Загребския учебен институт по обществено здраве, която наблюдава проекта.

Планът се основава на техниката на стерилните насекоми (SIT) - метод, който се използва от десетилетия в цял свят за борба с различни вредни насекоми, но все още се тества за ефективността му срещу комарите в градските райони.

Хърватия започна да го използва за комари миналата година в северната част на полуостров Истрия.

Тази година там ще бъдат пуснати общо 1,2 млн. специално третирани насекоми за период от три месеца, съобщи ентомологът Недилко Ландека от регионалния институт за обществено здраве.

Насекомите, които са станали стерилни след излагане на гама-лъчи, се доставят от лаборатория в Италия и се изпращат в специални кутии до Хърватия.

След като бъдат получени, Клобучар неговите асистенти внимателно изваждат пластмасовите купички с насекомите, преди те да бъдат разпръснати в местните градини в целевия район.

Хърватската програма съвпада с все по-страшното предупреждение на експертите, че глобалното затопляне може да направи части от Европа по-уязвими за инфекциозни заболявания, разпространявани от ухапвания от комари.

Наличието на азиатски тигрови комари в Хърватия е регистрирано за първи път през 2004 г., след като са пристигнали в Европа в края на 70-те години на миналия век, като експертите предполагат, че те са пътували с употребявани гуми, пристигнали в Албания от Китай.

По официални данни този вид се е разпространил в повече от дузина европейски държави, като най-силно е засегнат средиземноморският регион.

С покачването на температурата в целия свят азиатският тигров комар се придвижва все по на север, включително и в райони, които се смятаха за твърде студени за развитието на вида, включително в Швейцария и Германия.

"Страхуваме се, че заедно с вида, вирусите също могат лесно да се адаптират в бъдеще към нови среди", предупреди гръцкият ентомолог Антониос Михаелакис.

Михаелакис, който е и изследовател във Фитопатологичния институт "Бенаки" в Атина, е спомогнал за споделянето на опита си от програмата в Гърция с хърватските си колеги.

През 2019 г. в Гърция проектът успя да намали популацията на азиатските тигрови комари с 90 %, каза той пред АФП.

По време на изпробването на техниката миналата година в хърватската Истрия е установено, че до 14 процента от яйцата на комарите в района са стерилни, а тази година те са скочили до близо 60 процента, допълни Ландека.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Хърватия
• Загреб
• климатични промени
• комари
• тропически болести