Снимка БГНЕС
fallback

Комисията за използване на личните имена в наименованията на сдружения и фондации в Република Северна Македония е дала отрицателно становище за използването на името Цар Борис Трети в името на Сдружението за утвърждаване на културните ценности на македонските българи „Цар Борис Трети“ в Охрид, съобщават медиите в Северна Македония.

От Комисията допълват, че „назоваването на сдружението с такова име предизвиква напрежение и нетърпимост в цялото македонско общество, той (Цар Борис Трети) е отговорен за престъпления, извършени по време на българската окупация на Македония през Втората световна война, по време на която са ликвидирани стотици граждани“.

„Специално е подчертано мнението, че неговото сътрудничество и съюз с Третия райх и подчертаната антисемитска политика са пряко отговорни за депортирането и унищожаването на хиляди евреи от Македония в лагера на смъртта Треблинка“, пише в съобщението на Министерството на правосъдието.

Заключението от заседанието ще бъде препратено на министъра на правосъдието, който да се произнесе за това дали Сдружението „Цар Борис Трети“ от Охрид да бъде заличено от Централния регистър на Република Северна Македония.

През подобна процедура, съгласно промените в Закона за сдруженията и фондациите преди седмица мина и Сдружението „Иван Михайлов“ в Битоля, което вече е заличено от Централния регистър.

Сдружението за утвърждаване на културните ценности на македонските българи „Цар Борис Трети“ в Охрид е регистрирано на 17 ноември 2021 г. Откриването на помещението на сдружението бе съпроводено от протести, организирани от „Левица“ и подкрепени от ВМРО-ДПМНЕ.

Името на сдружението бе обявено за провокативно, а срещу неговото помещението бяха хвърляни камъни, табелата с наименованието бе чупена, беше нападнато и с огнестрелно оръжие, а секретарят на сдружението Християн Пендиков беше пребит, като според обвинението на прокуратурата това е извършено от омраза.


 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

51

Анонимен

преди 1 година

Дойде и германо-съветската война. Сега Борис се облегна изцяло на Германия, на способността ѝ да сломи съветската мощ. Ала скоро и тази надежда започна да се топи още със затягането на войната на Изток през зимата на 19411942 г. и той заживя с нова надежда в англо-американско-съветското съперничество, във войната между съюзниците. Дори когато не остана никакво съмнение в катастрофалния за Германия изход от войната, той не се осмели да стигне до извода за коренен завой в дотогавашната политика. До смъртта си Борис III остана най-верен съюзник на хитлеристка Германия...Свързан пря

50

Анонимен

преди 1 година

Когато дойде германското искане за присъединяване към Тристранния пакт, Борис изпадна в паника пред решителната стъпка, която му се налагаше да направи и от чиито последици не за народа, за себе си се боеше. Колебанието му от това време Хитлер обясняваше с алчността на царя и със страха от опасността, която евентуално би последвала. "Трябваше споделяше Хитлер да прибегнем до услугите на стария Фердинанд, за да вразуми сина си и го убеди, че часът на България е дошъл." И колебанието се разреши не в духа на народа (русофилския), не в духа на дипломатите (англофилите), а в духа на генерал

49

Анонимен

преди 1 година

Като всеки колеблив и малодушен човек, Борис можеше да прояви политически качества само в спокойни времена и когато рискове не се налагаха... Наближаващата война го хвърляше в ужас. В началото той разчиташе на сблъсъка на западните държави със Съветския съюз и на гибелта на социализма вследствие на този сблъсък. С тази надежда той се нагърби с ролята на помирител между Англия и Германия и способства за провеждането на Мюнхенската конференция. По време на голямата бъркотия през лятото на 1939 г., когато Германия правеше последните си приготовления за войната, когато се водеха преговорите между

fallback