Министерството на външните работи поддържа комуникация с македонското национално малцинство в Албания по въпроси, които вълнуват македонците тук, и е активно ангажирано в защитата и насърчаването на тяхната етническа, културна и езикова уникалност, каза министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи след работно посещение на градовете Требище и Пустец в Албания.
Той се срещна с активисти и представители на местните македонски организации.
Това второ поредно посещение на Османи при македонците в Албания през последните няколко месеца е в рамките на непрекъснатото сътрудничество между Министерството на външните работи и македонските сдружения от тази съседна страна, съобщиха от македонското външно министерство.
Фокусът на разговорите на Османи с домакините е бил позицията на македонците в Албания и подкрепата, която получават от институциите на Македония.
На срещата с представителите на Требище бяха обсъдени и възможностите за промяна на работното време на ГКПП „Требище-Джепище“, като изключително важен за македонското население в района на Голо Бърдо за разширяване на сътрудничеството между местните звена от двете страни на границата и за насърчаване на икономическото и културно сътрудничество.
Османи е подчертал, че ще подготви информация за правителството и план за действие как Македония и нейните институции могат да помогнат на македонците в Албания чрез конкретни проекти.
По-късно и премиерът на РСМ Димитър Ковачевски коментира темата, като каза, че македонците в Албания не трябва да изпитват натиск и трябва да бъдат свободни да заявят своята идентичност по време на предстоящото преброяване на населението в страната.
Ковачевски подчерта, че е сигурен, че Албания ще проведе преброяване според европейските стандарти и че ще реагира, ако има са натиск и влияние върху македонското малцинство, пише БГНЕС.
"Колкото до македонците в Албания, това е утвърдена общност, която има своя политическа партия. Имат депутат, кмет... Ние като държава винаги присъстваме сред тях. Въз основа на преброяването всеки един от тях ще може свободно да се изразява в Албания като македонец. И това, което знам, е, че Албания ще проведе преброяването въз основа на всички най-високи стандарти на ЕС и Евростат, със сигурност ще предотврати натиск по отношение на каквото и да е влияние върху всеки гражданин, независимо от неговата етническа принадлежност", допълни Ковачевски.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
23
Василий ІІ-Император
преди 1 годинаСлед падането на България под византийска власт през 1018 г. с указите на император Василий II от 1019 г. Българската Патриаршия е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх. Диоцезът, българската народност на предстоятеля ѝ и правата ѝ са определени с две Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия. В изворите от периода ХI-ХII в. се споменава като Българска архиепископия.
22
Василий ІІ-Император
преди 1 годинаот император Андроник II Палеолог-1282-1328 г. на предстоятеля на Охридската автокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписът: Пастирю на Българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог
21
Василий ІІ-Император
преди 1 годинаНезависимостта ѝ от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.[4] В изпълнение на тях за първи архиепископ е определен българин Йоан Дебърски, монах от Бигорския манастир Свети Йоан, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епископиите е намален. Известна е подарената от император Андроник II Палеолог-1282-1328 г. на предстоятеля на Охридска