Стрес и оръжие: Ще ескалира ли пак национализмът в Босна?

В един слънчев зимен следобед е лесно да си представим колко добър може да бъде животът в Босна. Скатните покриви на къщите по стръмните склонове на долината на Сараево изглеждат като купчина заснежени часовници с кукувица. Деца се пързалят на открита пързалка на едно от местата, построени за Зимните олимпийски игри през 1984 г.

В ужасните военни години между 1992 и 1995 г., когато Сараево е обсаден от босненско-сръбската армия, хората виждат колко лош, брутален и кратък може да бъде животът тук. Босна и Херцеговина преживя кръвопролития, жестокост и страдание, каквито никой не е виждал в Европа след Втората световна война.

Най-тежкото единично зверство се случи в Сребреница на изток, където босненски сръбски войници убиха повече от 8 000 босненски мюсюлмани - мъже и момчета, за няколко дни през юли 1995 г. Военните лидери на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич излежават доживотни присъди за геноцид и престъпления срещу човечеството.

Може би това трябваше да е краят. Войната приключи през 1995 г. със споразумение, сключено в базата на американските военновъздушни сили в Дейтън, Охайо. Но това по-скоро замрази конфликта, отколкото да го разреши.

Голяма сила от миротворци и върховен представител с правомощия да приема закони се погрижиха сделката да се задържи. Светът продължи напред. Проблемът е, че Босна не го направи.

На 9 януари парадът в Баня Лука, дефакто сръбската столица, постави проблемите на Босна в остър фокус.

Паравоенна полиция марширува по улиците, за да отбележи 30-ата годишнина от обявяването на независимостта на босненските сърби през 1992 г., когато Югославия се разпада, а Босна се спуска към всеобща война.

Милорад Додик предвождаше парада, приветстван от американците след войната като "глътка свеж въздух". Но сега той е разглеждан като силният човек на Сърбия, който не се колебае да издигне призраците от миналото.

Един от близките му съюзници е унгарският премиер Виктор Орбан. Додик подражава на аспектите на десния национализъм на Орбан.

Сръбският парад демонстрира нестабилността, присъща на раздвоената личност на Босна и Херцеговина.

Дейтънското споразумение раздели страната на две единици, със слой от национални институции, включително съвместно председателство.

С някои корекции границата между тях следва линиите на фронта в момента на спиране на боевете. Сръбското образувание се нарича Република Српска. Другата, Федерация Босна и Херцеговина, се управлява от босненски мюсюлмани и хървати.

Отношенията между двете държави никога не са били лесни, но те станаха критични миналия юли, когато напускащият върховен представител Валентин Инцко, австриец с корени в бивша Югославия, забрани отричането на геноцида.

Фактът, че чужденец може да приема закони, дразни много босненци, но мярката възмути най-вече лидера на босненските сърби. Той засили сепаратистката реторика и спря да си сътрудничи с националните институции, част от които е като сръбски член на президентската тройка.

Настоящият върховен представител Кристиан Шмид, бивш германски министър, каза, че Босна е обхваната от "най-голямата екзистенциална криза от следвоенния период". Той е на мнение, че заплахата от Додик да превърне въоръжената си полиция във възродена армия на босненски сърби рискува перспективата за връщане към войната.

Британският посланик в Босна Мат Фийлд повтори осъждането на маневрите на Додик, които според него използват език на омразата и пренебрегват законите на Босна, за да опустошат сигурността и просперитета.

През първата седмица на 2022 г. Додик беше санкциониран от Съединените щати за "дестабилизиране на корупционни дейности и опити за демонтиране на Дейтънското мирно споразумение". Четири дни по-късно той отговори на критиците си, като марширува заедно с хората си по улиците на Баня Лука. Той отхвърля молбите на BBC за интервю.

Додик има критици у дома и в чужбина. Един от най-гласните в босненско-сръбската опозиция е Воин Миятович, вицепрезидент на Социалдемократическата партия, който го обвинява в подхранване на престъпност и корупция.

"Това е единственият начин, по който той планира да покрие милиони, които е взел от престъпни корупционни дейности в Босна... Мисля, че това е единственият начин да оцелее. Ето защо мисля, че е готов да направи нещо", твърди той.

Отричането на геноцида е мощен проблем в Босна. Убийствата в Сребреница са изчерпателно документирани, но много сърби смятат, че обвинението е несправедливо.

Бивши военнослужещи от босненски сърби инвалиди в Баня Лука, които декларират лоялност към бившия си командир, осъдения военнопрестъпник Ратко Младич, и твърдят, че сърбите също са жертви.

Политическият съюзник на Додик, Любиша Чосич, кметът на Източно Сараево, предградие на града, което се намира в рамките на Република Српска, прие, че сърбите са убивали бошняци в Сребреница, но настоя, че това не е геноцид.

"Като суверенна нация ние знаем какво е геноцид и го имахме във Втората световна война. Германците извършиха геноцид над нашата нация и това е напълно различно от престъплението в Сребреница", заяви той.

Всички босненци са заложници на миналото, най вече самият малък град Сребреница. В бившата база на ООН, където холандските войски не успяха да защитят бошняшките цивилни през 1995 г., бившият кмет Камил Дуракович разказва пред BBC за опасенията, предизвикани от настоящата реторика.

"Все едно Третият райх и Гестапо съществуват след Холокоста. И всички казват "нека преговаряме с тях". Нека не преговаряме с онези, които извършиха най-тежките престъпления срещу човечеството в тази страна. Проблемът е, че сърбите се опитват да легализират спечеленото с военни престъпления", казва той.

Дуракович е едва на 16, когато сръбската армия се приближила към Сребреница. С чичо си и двамата си братовчеди той се присъединил към хиляди други босненски мъже и момчета, които се опитават да избягат през планините в безопасност. При хаотично бягство той бил отделен от спътниците си. Някъде по пътя бягащите мъже попаднали в засада и всичките били убити. Дуракович, благодарение на късмет и твърдост, оцелява.

Той се присъедини към изтощените редици от травмирани хора, които през онова лято преминали в Тузла, територия - държана от бошнашката армия.

"Осемдесет процента от моите съученици преди войната всъщност бяха убити през 1995 г. Така че сега виждам майките им наоколо и някак си, когато ги гледам, виждам колко много загубих. Не само членовете на семейството, но и цялото поколение", споделя Дуракович.

В Сараево водещият босненски политик Бакир Изетбегович е на мнение, че неговият сръбски колега Милорад Додик е опортюнист, маскиран като националист, но е опасен.

"Той е богат човек, който използва тази черна енергия на национализма. Никога не знаеш дали изпускаш този дух от бутилката. Не можеш да го върнеш обратно", казва той.

Без съмнение въоръжаването на етническата омраза е крайно безотговорно в Босна. Но Бакир Изетбегович, чийто покойен баща беше военновременният президент на Босна, също е обвинен в манипулиране на национализма, за да отвлече вниманието на избирателите на изборите по-късно тази година от собствените си политически провали.

Посланикът на Обединеното кралство Мат Фийлд публикува опустошителни критики за дълбоко вкоренената корупция и политиката "без последствия" в скорошен блог. Той осъди начина, по който влиятелни личности могат да крадат публични пари, да блокират реформи, да хвалят военни престъпници, да манипулират изборите и да отричат правосъдието.

Всичко това направи невъзможно Босна и Херцеговина да излезе от миналото. А на младите хора им е писнало от гробове, спомени и корупция. Между 50 и 60 000 емигрират всяка година, предимно в Германия, Австрия и Словения.

ООН изчислява, че ако това продължи, населението на Босна от малко над три милиона може да намалее наполовина до 2050 г.

Рискът сега не е, че тотална война може да избухне в Босна, както беше през 1992 г. Военната инфраструктура за битки в такъв мащаб не съществува. Но в атмосфера, заразена със страх и омраза, малките инциденти могат да ескалират бързо.

Нестабилността и авторитаризмът зародиха несигурността в части от Европа. Някои дипломати в Сараево виждат възможности в Западните Балкани Русия да направи пакости. Един от тях ми казва пред BBC да се вземе сериозно този опасен момент. Босна, каза той, е държава с посттравматичен стрес - и оръжие.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase