От общо 169 общини в Сърбия през 2017 г. само в шест е имало позитивен естествен прираст – Нови Пазар, Буяновац, Сйеница, Нови Сад, Прешево и Тутин.

С изключение на най-големия град във Войводина – Нови Сад, останалите са общини, в които бошняците съответно албанците представляват значителен дял, пише сръбското издание "Политика", позовавайки се на статистически данни.

Демографските данни сочат, че Сърбия има най-нисък естествен прираст в сравнение с всички останали бивши югославски републики.

Според Иван Маринкович от сръбския институт по обществени науки в Сърбия годишно умират 35 000 – 38 000 души повече отколкото се раждат и така между две преброявания на населението страната е изгубила 350 000 – 380 000 души.

Освен това поради емигрирането на младите възрастовата структура в Сърбия е много неблагоприятна – средната възраст е почти 43 години.

Ако настоящите демографски тенденции се запазят, през 2061 г. населението на Сърбия ще е с три милиона по-малко, предупреждава Маринкович. Сега населението на страната е малко над 7 милиона души.

Демографите в западната ни съседка освен това се безпокоят, че когато Сърбия стане член на ЕС, ще се стигне до масово изселване на младите хора, отбелязва белградското издание. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Сърбия
• албанци
• демография
• сърби
• бошняци
• естествен прираст