Решението на Българската православна църква да приеме да се застъпи за Македонската православна църква пред останалите църкви за установяване на нейния каноничен статут "възбуди" църковните среди в Белград, пише сръбският вестник "Политика", цитиран от mkd.ru.

Позовавайки се на свои източници от "върха на Сръбската православна църква", изданието пише, че Светият архиерейски синод на СПЦ е провел вчера редовно заседание, на което са били обсъдени и събитията в България.

Както пише сръбското издание, от върха на СПЦ неофициално са заявили, че са "изненадани от решението на Българската патриаршия и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноничния ред в църквата, тъй като след неотдавнашното решение на Европейския съд по човешките права в Страсбург Охридската архиепископия начело с архиепископ Йован Вранишковски е законната канонична църква в този регион".

Припомняме, че Православната охридска архиепископия, начело с Йован Вранишковски, е автономна православна църква в Република Македония, под юрисдикцията на Сръбската православна църква. През 2002 г. поредните преговори между СПЦ и МПЦ се провалят, но епископ Йован Велешки /Вранишковски/ не се отказва от Нишкото споразумение и образува Православната охридска архиепископия. Македонската православна църква къса всякакви връзки с духовенството на ПОА. Йован Вранишковски е осъден на 18 месеца затвор за "поругаване на Македонската православна църква и накърняване на религиозните чувства на местните граждани" Комисията по вероизповеданията в Република Македония отказва да регистрира ПОА, тъй като името ѝ не се различава достатъчно от това на МПЦ. През април 2007 г. Йован Вранишковски е пуснат от затвора.

"На православния народ в Македония не са му отнети никакви права. Този факт е потвърден не само от каноничното право, но и от най-висшите правни актове на ЕС", отбелязват източниците на "Политика" от СПЦ.

Пишейки за решението от Страсбург и реакцията на Православната Охридска архиепископия на Вранишковски, "Политика" се позовава на своите неназовани източници и припомня, че "СПЦ е издала удостоверение за автономия на Охридската архиепископия чрез акт, подписан от покойния патриарх Павле и целия събор на СПЦ, което е потвърдено и от Вселенската патриаршия в Цариград".

Въз основа на Нишкия договор от 2002 г. между СПЦ и, както пише белградския вестник - "канонично непризнатата БПЦ", македонските епископи са приели да се върнат към канонично единство със СПЦ, но след връщането си в Македония са оттеглили подписите си".

Историкът д-р Александър Ракович от Института по най-нова история на Сърбия заяви за сръбския вестник, че "с формирането на властта на Зоран Заев в Скопие се е стигнало до пробуждане на българофилските течения във всички структури на обществото, включително и в МПЦ".

Според Ракович "ходът на МПЦ е неканоничен, незрял и не спомага за решаването на проблема".

Според историка и ходът на БПЦ е неканоничен, защото като автокефална църква БПЦ няма канонично право да представлява МПЦ, която е в разкол със СПЦ, следователно решението на БПЦ е намеса във вътрешните работи на Патриаршията в Белград.

Според "Политика" трябва да се търсят и политически мотиви, тъй като от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС, а официално Скопие се надява точно по това време да бъдат отворени вратите за започване на преговори за членство в ЕС, пише МИА. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• църква
• БПЦ
• Охридска архиепископия
• МПЦ
• СПЦ