Снимка: Екип "Воевода"

Той е от късметлиите, завършили в класа на проф. Стефан Данаилов и е част от трупата на Народен театър "Иван Вазов". С ролята на Бръчков в "Хъшове" печели "Аскеер 2005" и наградата за млади театрални дарования "Иван Димов". Често героите му са неудачници с неголеми перспективи като в "Емигранти" или "Раци". Поделя си режисурата с Иван Владимиров в "Кецове" и така му харесва да е и зад камерата, че вече готви нов филмов проект. На малкия екран влезе в домовете със сериали като"Хайка за вълци", "Дървото на живота", "Връзки", а веднага след Нова година ще може да го видим на големия екран в историческата драма "Воевода" на Зорница София.

Валери, вие сте с главна роля във "Воевода". По-различно ли е да се снимате в исторически филм?

Понякога, когато чуя някой колега или колежка да дели ролите на "главни" или "второстепенни", без да искам се дистанцирам от работата му. После трудно му вярвам… Да, много по-различно е в исторически филм. Първо - защото се прави много рядко! Второ - защото темата силно ме вълнува и от дете си имам моите любими примери в тази посока. И трето – екипът на филма "Воевода" беше така добре подготвен, че участвайки с него във всичко това, ти не можеш да си позволиш да не владееш оръжието си, коня си или актьорската си работа в кадър. А има и още един много важен фактор – децата ни ще го гледат след време и нямаме право да не сме били всеотдайни в работата си.

Как "Воевода" се вписва в съвременното българско кино?

Това ще каже времето. И "Цар – Зрител". Убеден съм, че чудесно се вписва. С голямата ми дъщеря, която е на 9 години, гледаме филми като "Капитан Петко – воевода", "Хан Аспарух", "Краят на песента" (“Фильо и Макензен", "Войната на таралежите" и др.) и съм убеден, че децата ни трябва да познават историята си. Да се вълнуват от нея и да ни задават въпроси, на които да можем да им отговорим, за да имат българско съзнание и дух. И те и ние. Мисля да заведа дъщеря си и на премиерата на "Воевода", но на някои епизоди ще се наложи да затваря очички. Скоро тя ме попита: "Тате, защо по твое време са се правили такива хубави филми, а сега всичко изглежда някак… неприлично и не – за нас?". Затова мисля, че "Воевода" ще я развълнува и ще й хареса много.

Екранната ви партньорка е и режисьор на филма. Как се работи със Зорница София и различна ли е тя пред и зад камерата?

Работи се и леко и тежко. Леко – защото тя се беше подготвила много добре и знаеше какво иска, затова снимаше бързо и без много дубли. А "тежко" – защото нашата подготовка и участието ни след това бяха свързани с много тренировки, нови познания и голямо психо-физическо натоварване. Аз обичам такива "упражнения". А "пред" и "зад" камерата Зорница си е… воевода.

Участвате в много продукции – все с главни роли. Как подхождате към определен образ и какво е най-трудното в актьорската професия?

Трудностите винаги са били различни, но най-важното е да не забравяш кой си и откъде идваш. Да не се взимаш много на сериозно, а да търсиш удоволствието и любопитството в работата си. Ако помниш и си любопитен ще я свършиш добре.

Често снимате доста трудни сцени. В "Раци" на Иван Черкелов плувате до умряло животно. Във "Воевода" не се разминавате с контузиите. Как семейството ви реагира на подобен род "изненади"?

Ако се замислях над медицинския си картон, не би трябвало да стъпвам на снимачна площадка. Контузиите са богато-разнообразни и ако не ги приемеш на майтап - нямаш шанс. В къщи вече са свикнали и само се шегуваме с това. Като се прибера куцайки или бинтован, с гипс или с корсет на ребрата, децата ми викат – "Трепан Генчо" или "Манекена на травматологията". Малката ми пее, а голямата ми прави масаж на гърба и ме бъзикат. Няма "драми", само да сме живи и здрави. Обичам тази професия. Парадоксално звучи, нали?

Правите ли си равносметка в края на годината – какво е минало и какво предстои?

Не си правя. Харесвам хайкото: "Няма "утре". Има само "днес" и една малка съществена част от "вчера".

И все пак каква беше лично за вас 2016 г.?

Казах Ви, че не си правя равносметки. Реално годината беше тежка. Пак лекувах травми, с операция, раздвижване и всички "екстри". А представленията и другите ангажименти вървяха паралелно, без да спират. Затова пък "нереално" – годината беше прекрасна! Справих се с почти всичко и успях да убедя децата си, че дядо Коледа…и шейната му и подаръците в нея, наистина съществуват за този, който вярва в тях.

Чудесно е, че вярват в чудеса, а какво им казвате за вашата професия?

Нищо. Не бих им я "рекламирал", защото е доста трудна. Йована, голямата ми дъщеря, вече има някакъв опит, участвала е в два филма, като във вторият беше на 7години ("Каръци", реж. Ивайло Христов, роля – Момиченцето). Мисля, че се представи доста добре и колегите ми така казват, но не я повреждам с обяснения. Тя иска да спасява Сибирските тигри и да тренира карате. А малката – да пее. Всек трябва да си усети Пътя с времето.

Какво им спестявате и какво не от случващото се у нас и по света?

Спестявам само "простотията", когато я срещнем. Иначе дискутираме понякога, дори ако темата е някоя човешка трагедия, терористичен акт или война. Не искам да растат в инкубатор и неготови, но избягвам да пускам телевизия по време на новините.

Къде ще прекарате празниците и какво си пожелавате да ви се случи през новата година?

У дома. И ще си и Ви пожелая здраве и шанс… Останалото зависи от нас.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: