Инженер Фабиен Ескулие никога не е забравил нетрадиционния подход на баба си към градинарството - всъщност той е вдъхновил кариерата му.

Човешката урина може да изглежда като груб начин за наторяване на растенията в ерата на индустриалното земеделие, но тъй като изследователите търсят начини да намалят зависимостта от химикали и да намалят замърсяването на околната среда, някои от тях проявяват все по-голям интерес към потенциала на урината.

Растенията се нуждаят от хранителни вещества - азот, фосфор и калий - и ние ги приемаме чрез храната, преди да ги "изхвърлим, най-вече чрез урината", казва Ескулие, който ръководи изследователската програма OCAPI във Франция, занимаваща се с хранителните системи и управлението на човешките отпадъци.

Според учените това предоставя възможност.

Торовете, използващи синтетичен азот, които се използват от около един век, спомогнаха за повишаване на добивите и увеличаване на селскостопанското производство, за да се изхранва нарастващото население.

Но когато се използват в големи количества, те попадат в речни системи и други водни пътища, причинявайки задушаващи цъфтежи на водорасли, които могат да убият рибата и други водни организми.

В същото време емисиите от този селскостопански амоняк могат да се комбинират с изпаренията от превозните средства и да предизвикат опасно замърсяване на въздуха, според ООН.

Химическите торове също така създават емисии на мощния парников газ азотен оксид, което допринася за изменението на климата.

Замърсяването обаче не идва само директно от полетата.

"Съвременните санитарни практики представляват един от основните източници на замърсяване с хранителни вещества", казва Джулия Кавичи от Института за Земята на богатите в САЩ, като добавя, че урината е отговорна за около 80 % от азота, открит в отпадъчните води, и за повече от половината от фосфора.

За да се заменят химическите торове, ще е необходимо многократно по-голямо тегло на обработената урина, каза тя.

Но тя добави: "Тъй като производството на синтетичен азот е значителен източник на парникови газове, а фосфорът е ограничен и невъзобновяем ресурс, системите за отвеждане на урина предлагат дългосрочен устойчив модел за управление на човешките отпадъци и селскостопанското производство."

Едно проучване на изследователи от ООН от 2020 г. установи, че глобалните отпадъчни води имат теоретичен потенциал да компенсират 13 % от световното търсене на азот, фосфор и калий в селското стопанство.

Но отклоняването на пикочните води е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

В миналото градските екскременти са били транспортирани до земеделските полета, за да се използват като тор заедно с животинския тор, преди химическите алтернативи да започнат да ги изместват.

Но сега, ако искате да събирате урината при източника, трябва да преосмислите тоалетните и самата канализационна система.

В началото на 90-те години на миналия век в Швеция започва пилотен проект за това в няколко екоселища.

Сега има проекти в Швейцария, Германия, САЩ, Южна Африка, Етиопия, Индия, Мексико и Франция.

"Въвеждането на екологични нововъведения и особено на нововъведение като отделянето на урината, което е много радикално, отнема много време", казва Тове Ларсен, изследовател в швейцарския институт за изследване на водните ресурси Eawag.

Тя каза, че първите тоалетни за отделяне на урина са били считани за грозни и непрактични или са предизвиквали опасения за неприятни миризми.

Но тя се надява, че новият модел, разработен от швейцарската компания Laufen и Eawag, би трябвало да реши тези трудности, като конструкцията му отвежда урината в отделен контейнер.

След като се събере, урината трябва да се обработи.

Обикновено урината не е основен преносител на болести, затова Световната здравна организация препоръчва тя да се остави за определен период от време, въпреки че е възможно и да се пастьоризира.

След това има различни техники за концентриране или дори дехидратиране на течността, което намалява обема ѝ и разходите за транспортирането ѝ до полето.

Друго предизвикателство е преодоляването на общественото безпокойство.

"Тази тема засяга интимното", казва Гислан Мерсие от публичния орган за планиране Paris et Metropole Amenagement.

Той разработва екологичен квартал във френската столица с магазини и 600 жилища, който ще използва събирането на урина за наторяване на зелените площи в града.

Той вижда значителен потенциал в големи сгради като офиси, както и в къщи, които не са свързани с канализационната мрежа.

Дори ресторанти. В Париж се намира и ресторант 211, оборудван с безводни тоалетни, които събират урина.

"Получихме доста положителни отзиви", казва собственикът Фабиен Гандоси.

"Хората са малко изненадани, но не виждат голяма разлика в сравнение с традиционната система".

Но дали хората са готови да преминат на следващото ниво и да ядат храни, подхранвани с урина?

В едно проучване по темата се посочват разликите в отделните държави. Процентът на приемане е много висок в Китай, Франция и Уганда например, но нисък в Португалия и Йордания.

Цените на синтетичните торове в момента рязко се покачват заради недостига, причинен от нахлуването на Русия в Украйна, което също подтикна държавите да обмислят укрепване на продоволствената си сигурност.

Това може да бъде възможност да се помогне "да се направи темата по-видима", каза Мерсие.

Марин Легран, антрополог, който работи с Ескулие в мрежата OCAPI, заяви, че все още има "препятствия за преодоляване".

Но тя вярва, че недостигът на вода и повишената осведоменост за последиците от замърсяването ще помогнат за промяна на мнението.

"Започваме да разбираме колко ценна е водата", казва тя пред АФП. "Затова става неприемливо да се дефекира в нея."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• ООН
• урина
• наторяване
• замърсяване
• изследвания
• световен глад