Годините ни учат на опит с всичко, което преживяваме. През 20-те си сме еуфорични, някак безгрижни, на моменти безотговорни. Вярваме, че владеем света и че нищо не може да ни се изпречи на пътя. През 30-те осъзнаваме голяма час от житейските уроци, като:

Качеството на взаимоотношенията ни има значение;
Не са ни необходими много пари, за да сме щастливи;
Това, на което се съпротивляваме, продължава;
Понякога работата е просто работа;
Никога не е късно да промените житейския си път;
По-лесно се нарушават обещанията, отколкото се изпълняват;
Понякога, като си мислим, че се отдалечаваме, всъщност се придвижваме напред.

Какво друго научаваме?

Всичко е преходно

Вероятно няма човек, който да не е вярвал в младежките си години, че това, което му се случва е завинаги, че лошите мигове няма да свършат или пък че ще има само поводи за радост. Житейските събития, независимо дали са положителни или отрицателни са като вълните. Идват и си отиват. Някои неща остават, други водата ги измива от живота ни.

„Тревата не е по-зелена от другата страна.“

Как да разбирате това? Чуждото невинаги е по-хубаво. Не малка част от живота ни преминава в това да желаем неща, които нямаме, но другите имат. Вярваме, че те живеят по-хубав живот, че техните звезди са по-ярки. През 30-те си години това, което научаваме е, че невинаги е така. Научаваме, че е важно да се грижим за своя живот, да се фокусираме върху целите си, да захранваме нашата „градина“. Защото постоянното мрънкане, фокусиране върху чуждия живот и липсата на инициатива не ни правят щастливи.

Още по темата може да прочетете в Az-jenata.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: