7.00 сутринта. Кафето, закуската. Няма време за закуска. То... и за кафе нямам много време. Добре, ще си взема по пътя.
7.45 ч. Вече закъснявам за работа. Изпуснах си транспорта. Ще чакам друго... Кой знае кога ще дойде. Винаги закъсняват. Ама то и аз закъснявам!!
8.00 Вече трябваше да съм почти до работа. Аз тъкмо излизам от вкъщи...
8.15 Добре, поне вече съм в метрото. Тия пък какви ги вършат?? Ще ми подаряват сърца... Имам си и ще изскочи от бързане! Само с глупости ме занимават... Днешната младеж...

Деца решават да подаряват усмивки на непознати чрез хартиени сърца и така да повдигнат настроението на всички в столичното метро.

Пътниците, обаче, изглежда не откликват на нестандартния жест по положителен начин, а някои дори проявяват и агресия. Това ли е настроението на целия народ или просто сме неспособни да се усмихнем и да обърнем внимание на малките жестове в забързаното си ежедневие?

Идеята е провокирана, след като едно от момичетата инициатори получава хартиено сърце от непознат докато пътува. Мишо, Нети и Радост решават да направят същото за някой друг. Пред телевизия Bulgaria ON AIR младежите споделят, че искат да накарат омърлушените пътници в градския транспорт просто да се почувстват по-добре и да се усмихнат.

"Момче на около 20 години видя, че съм омърлушена и реши да направи сърчице от билетчето, което вече нямаше да използва. Почувствах се много добре от това, че ми го даде“, споделя Радост.

За жалост, обаче, сякаш не обръщаме внимание на хубавите неща, които се случват около нас. Изглежда сме забили поглед в кафето си, в смартфона и се стараем да игнорираме по всякакъв начин заобикалящия ни свят. Ако някой непознат ни се усмихне просто така – нещо не ни е наред.

"Този пък какво ми се смее? Изцапана ли съм? Какво ме гледаш, бе, тъпак!“

"Имаше хора, които ни казаха "не мерси“ и "махни се".  Имаше скептицизъм и.. онази злобна искра в очите", разказва Нети.

Не всички, обаче, все пак реагират негативно. Деница е един от хората, които приемат нестандартната инициатива като нещо приятно и положително.

"Те ме усмихнаха, дадоха ми надежда. Има млади хора, които сочим с пръст и казваме, че новото поколение не са възпитани, не си заслужават. В един момент те стояха там и просто.. даваха. Даваха усмивки и надежди и ми оправиха деня!", разказва Деница.

Подобни малки жестове се случват навсякъде около нас, стига да имаме очи и сърца да ги видим.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: