Още от малки учат децата да не вярват в хората. Дори и несъзнателно всеки родител го прави. Доказателството са реплики като „Не взимай нищо от непознат.”, „Не говори с непознати!” и пр. Така се ражда и ерата, в която доверието е рядко срещано явление, но все пак го има. То има няколко форми – може да е прекалено малко, да е нормално или да излиза от норми. Има хора, които се доверяват сляпо, автоматично без да се замислят. Смятат, че щом те са добронамерени и отсрещния също мисли добро, но често не е така.
 
Доверяваме се на познати и непознати, но вярваме ли на себе си? Вярваме ли, че ще успеем с това, с което сме се захванали или непрекъснато има едно дяволче на рамото ни, което ни подсказва: „Не можеш!”, „Няма да се справиш!”, „Това не е за теб!”? Осъзнаваме ли, че това всъщност е най-важното – да бъдем самоуверени. Това ни бута напред и ни дава стимул да вършим работата си качествено и с желание.

Още за това как да бъдем по-самоуверени - четете в TeenProblem.net
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Eкип на Teenproblem

• самочувствие