Живот в комуна – "разумно бедни", но щастливи янки

Снимка: DailyMail

Снимка: Facebook

Снимка: DailyMail

Снимка: WashingtonPost

Те не живеят като обикновените хора. Споделят всичко – дом, дрехи, коли, дори възпитанието на децата е оставено на комуната, разказва "Дейли Мейл". Това е възприетият начин за живот за жителите на Туин Оукс, комуна във Вирджиния, САЩ.

Преди 48 години комуната е основана, а днес е съставена е 92-ма възрастни и 13 деца, които живеят в ''разумна бедност'', както те самите я описват.

Животът им е хармоничен, със стандарт под границата на бедността, но пък споделят ресурсите един с друг. Имат коли на комуната, живеят и спят в къщи с останалите. Понякога дори 22-ма души под един покрив.

Децата не ходят на училище, но имат сграда в комуната, където биват домашно обучавани. А достигнат ли крехката възраст от 4 годинки са задължени да работят по 1 час седмично, който расте пропорционално с възрастта.

Всички жители пък получават едно и също възнаграждение. Срещу 42-часова работна седмица, което включва готвене, чистене, доене на крави, грижа за градините на комуната, те получават $103. Също така произвеждат тофу и плетат въжени хамаци, които после продават. А възрастта им за ''пенсия'' е едва 50 години. Тогава достигналите тази възраст трябва да се отчетат като 4-годишните – с по един час седмично.

Членовете на комуната твърдят, че не ги изкушава богатството. ''Голямата жертва, която правим като живеем тук, е че никога няма да станем богати", разказва Киинан Дакота.

''Имам предвид, че няма да ударим 6-ца от тотото и изведнъж да се издигнем на върха. Но и никога няма да сме бедни, безработни, да загубим здравни осигуровки, да сме бездомни. Това е жертва, която много хора – със сигурност всички тук – са склонни да направят''.

В Туин Оукс има интернет връзка, но телевизия, видеоигри и оръжия са забранени. Мъжете и жените си имат малки стаички в жилищата на комуната, правят собствения си график и помагат в отглеждането на 13-те деца в комуната. Това е много полезно например за самотните майки, които никога не биха могли да си позволят помощ в отглеждането на децата, ако живееха във външния свят.

''Възрастните тук не са стресирани, не се борят за оцеляване'', твърди Киинан. - ''Няма жени, които да са бременни, да имат няколко деца и да мизерстват или пък добре платени родители, които имат купища пари, но никакво време да обърнат внимание на децата си, а те са отглеждани от бавачка''.

И точно както си споделят отглеждането на децата, така и решението за създаването на нов живот е общо.

''Да имаш дете не е просто нещо, което да приемаш за даденост, което просто можеш да решиш самостоятелно, защото не си единственият финансово отговорен за отглеждането на детето. Цялата общност е, затова всички трябва да вземат това решение", разказва Катрин Симънс.

Още повече – полигамията не е отричана, а жителите поддържат по няколко връзки наведнъж. Не е рядко срещано някой да има съпруга, любовница и приятелка. Дори смятат, че е полезно за възпитанието на децата.

Не всички обаче са въодушевени от начина си на живот. Имани Калън, на 22, е чувствала липсата на момичета на нейната възраст, докато е растяла. Така като тинейджър тя решава да посещава публично училище.

Въпреки странните навици на комуната - има лист с чакащи да се присъединят.

''Като четем новините – стрелби в училищата, насилие в университетите, мисля че много от нас се убеждават, че това, което правим, е разумно'', завършва една от жителките.