Бездушен символ на комерсиализацията на един от най-светлите християнски празници. Образ, наложен от американските корпорации с единствената цел да печелят пари.

Странно или не, именно такова е отношението към Дядо Коледа, и то в сърцето на Европа. В големи части от Германия, Холандия, Белгия и Австрия белобрадият старец с червен кожух буквално е персона нон грата. Стигна се дотам, че във втория по големина австрийски град Грац от години има протести срещу Дядо Коледа.

Протестното шествие на стотици хора, носещи запалени свещи, в старата част на града цели да защити от Дядо-Коледовата инвазия местния Кристкинд (в приблизителен превод Христово дете) - мъж, жена, ангел или просто полувидим сноп светлина, който влиза през прозореца. След смрачаване на Бъдни вечер Кристкинд минава по домовете и оставя напълно украсено дръвче и подаръци. И изпреварва с няколко часа Дядо Коледа.

Голяма част от австрийците бранят тази традиция, произлизаща от протестантските райони на Германия от 16 век. Едва в края на 19 век на практика Кристкинд пробива в католическа Австрия и постепенно измества още по-стар обичай – в този период от годината да се дават дарове за домашните духове.

„Алтернативата” на Дядо Коледа акцентира върха мира, спокойствието, сърдечността, дома и семейството, а не върху стихийното купуване на подаръци, толкова характерно за Великобритания и Съединените щати например. Това твърдят жителите на Грац, а и на цяла Австрия, където Кристкинд продължава да е далеч по-чакан гост от Дядо Коледа.

По улиците и витрините на магазините много рядко могат да се видят фигури на белобрадия старец и шейната му, защото на това не се гледа с особено добро око и се счита за нарушаване на коледния обичай.

В Холандия, Белгия и някои части на Германия направо си имат друг ден, в който децата получават подаръци. На 6 декември се почита св. Никола, който всъщност е считан и за истинския, християнски образ на Дядо Коледа.

У нас той е почитан като покровител на моряците и рибарите и в деня на смъртта му празнуваме Никулден.

За холандци, белгийци и германци Чудотворецът от Мира, роден през 270 година сл. Хр. в провинцията Лиция (Византийска Анатолия, сегашна Турция), е преди всичко покровител на децата, бедните и нуждаещите се.

Щедростта и доброто му сърце дават началото на вековната традиция за даването на подаръци, вярват в Северозападна Европа. Преданието разказва как св. Никола спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил принуден да продаде дъщерите си. Светецът не позволил това да стане и дарил общо четири кесии жълтици (според някои легенди слагал монетите в чорапите на дъщерите), с които оправил живота на бедното семейство.

Сега, 18 века по-късно, децата слагат обувките си навън и ако са били послушни през годината, откриват в тях шоколади, бонбони и подаръци. Ако са били лоши, виждат в обувките си въглени и съчки.

За противници на Дядо Коледа св. Никола трябва да се почита и децата да се привързват към неговия празник, защото той олицетворява ценности като солидарността, любовта към ближния и споделянето, докато неговият „братовчед” е измислица на потребителското общество.

Интересен парадокс е, че именно роден в Германия карикатурист е считан за „баща” на съвременния образ на Дядо Коледа (Santa Claus).

Томас Наст, емигрирал на детска възраст в Съединените щати, е първият, който рисува човека с подаръците като брадатия, дебел старец.

Това се случва през 1863 година, а за първи път образът се появява в изданието Harper's Weekly. Оттам нещата подхваща Coca-Cola и останалото се вижда...
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase