"Другари, без съмнение имаме нужда от реформи." Спирайки с кортежа си в центъра на Ленинград през май 1985 г., за да говори пред събралото се множество, Михаил Горбачов задава тона на бъдещата си политика на гласност и перестройка, която накрая ще се изплъзне от контрола му и ще се стигне до разпадането на СССР, пише Марина Лапенкова от Франс прес.

Това се случва преди 30 години: един апаратчик реформатор, дошъл от Северен Кавказ, е избран за новия генерален секретар на комунистическата партия и налага стил, различаващ се от стила на предшествениците му. Той започва реформи, които променят в дълбочина съветското общество и водят до политика, станала известна под името "гласност и перестройка".

Гласността дава нова глътка въздух на гражданското общество: постепенно се установява свобода на словото, стотици политически затворници и дисиденти са освободени. Престъпленията на Сталиновия терор са извадени на светло.

Скоро резултатите надминават онова, което е замислил Горбачов, смятайки се за застъпник на "социализма с човешко лице". От края на 80-те години атмосферата в Съветския съюз се променя радикално.

С постепенната отмяна на цензурата новите медии никнат като гъби, поставяйки под натиск двата главни официоза "Правда" и "Известия". "Няма правда в "Известия" и няма известия (новини) в "Правда", гласи един виц от онова време.

Макар и финансирани от държавата, новите вестници разглеждат "подривни теми" като бедността или недостига на хранителни стоки и се продават като топъл хляб. Седмичникът "Аргументи и факти" влиза в книгата с рекордите на Гинес с продадени 33 милиона копия.

Страстите се разгарят по улиците, в транспорта, по опашките. През май 1988 г. месечното издание "Новий мир" разкрива, че Ленин - недосегаем идол дотогава в СССР, стои зад първите лагери за опозицията, бъдещия ГУЛаг.

Режимът спира заглушаването на западните радиостанции, слушани всеки ден от около 40 милиона съветски граждани, по оценки на КГБ. Самият Михаил Горбачов критикува по-остро и от тези радиостанции начина на живот в СССР.

Прозрачността постепенно завладява и структурите на държавата: забравени са рутинните и шаблонни речи на депутатите. Парламентарните заседания, излъчвани по телевизията, се гледат повече, отколкото филмите и концертите.

През юни 1990 г. обществото е в еуфория. Приет е нов либерален закон за медиите. Осемнадесет месеца по-късно СССР престава да съществува.

"Гласността беше един от основните фактори, които подкопаха основите на съветската империя и предизвикаха рухването й", отбелязва независимият наблюдател Мария Липман.

А днес? Реформите на Горбачов не се одобряват от повече от 55 на сто от руснаците, според сондаж на независимия център "Левада". Оценката за ролята на последния генерален секретар остава тема на разделение в Русия.

"Прекалено много се съсредоточихме тогава върху изобличаването на грешките на режима. Твърде много идеализирахме Горбачов", казва анализаторът Леонид Никитински. "Перестройката бързо се изтощи."

Наследството на гласността постепенно се изпари с идването на власт на Владимир Путин през 2000 година. Медиите малко по малко губят свободата на тона и мнението от 90-те години, според неправителствени организации като "Хюман райтс уоч" и "Амнести интернешънъл".

"Не става дума за цензура по съветски. Някои медии все още съхраняват независимия си тон, макар че аудиторията им е доста ограничена", казва Мария Липман, споменавайки всекидневника "Ведомости" и тв каналите "Дожд" и РБКТВ.

Тези останки на прозрачност, наследени от гласността, "служат като отдушник на Кремъл за изпускане на недоволството на критично настроената част от обществото", смята тя.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Михаил Горбачов
• СССР
• перестройка