В книгата на стратегическите грешки на Владимир Путин - огромен, все още непубликуван том, към който постоянно се добавят нови глави - възраждането на НАТО е сред най-невероятните му цели. Отписван като "преживяващ... мозъчна смърт" от Еманюел Макрон и подиграван от Доналд Тръмп, 30-членният военен съюз от епохата на Студената война сега се радва на ренесанс - почти изцяло благодарение на руския президент, пише Саймън Тисдал за редакцията на в. "Гардиън".
Преди анексирането на Крим от Путин през 2014 г. малко бойни сили на НАТО бяха разположени в източноевропейските държави, които се присъединиха към него след разпадането на Съветския съюз. Миналогодишната пълномащабна инвазия в Украйна превърна струйката на разполагането на изток в поток. Неумелият Путин провокира най-големите и най-добре въоръжени военни сили в света да се разположат на прага на Русия.
Нахлуването в Украйна вдъхна нов живот на НАТО, като засили чувството за взаимна подкрепа на членовете му, засили ангажимента на САЩ към Европа, увеличи бюджетите за отбрана и накара неутралните Швеция и Финландия да се присъединят. И обратното, НАТО отново е въвлечено в опасна конфронтация с Русия, която вероятно ще надхвърли настоящия конфликт.
Това никога не е било в плана. Държавите от НАТО несъмнено ще се поздравят на годишната си среща на върха през юли за представянето на единен фронт. Проблемът е, че руското нахлуване доведе и до най-големия неуспех в историята на НАТО. Катастрофалният провал на възпирането - традиционният смисъл на съществуването на НАТО - накара Путин да си помисли, че може да завладее европейска държава и да се измъкне от отговорност. Вероятно той все още си мисли, че може да го направи. Дори когато сраженията в крайна сметка спрат, тази подновена военна, идеологическа, политическа и икономическа конфронтация между Изтока и Запада изглежда ще продължи за неопределено време - и ще се задълбочи.
Данните на НАТО дават представа за неумението на Путин. В доклада се казва, че "над 40 000 военнослужещи, заедно със значителни въздушни и морски средства, сега са под прякото командване на НАТО" на изток, а "още стотици хиляди" са в резерв. Осем многонационални бойни групи, разположени в България, Унгария, Румъния, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Полша, охраняват натовската фронтова линия с Русия, простираща се от Балтийско до Черно море.
Путин твърди, че днешното противопоставяне не е предизвикано от неговите убийствени грешки. Той твърди, че тя е резултат от отдавна планирана стратегия на НАТО за сдържане, изолиране и в крайна сметка унищожаване на Русия, която датира от нарушеното обещание на Запада, уж дадено през 1990 г., да не разширява алианса на изток. По думите му НАТО преследва историческа цел: "да разформирова бившия Съветски съюз и неговото основно образувание - Руската федерация".
Това твърдение е централно за самооправдателния разказ на Путин за Русия като жертва, а не като хищник. То подхранва още по-основно разногласие между Русия и НАТО: дали те действително са във война. В опит да обясни обратите на бойното поле Путин многократно е казвал на руснаците, че Западът е истинският враг. За разлика от него лидерите на НАТО са категорични: те не се борят с Русия, а помагат на Украйна да се защити.
С навлизането на усъвършенствани западни оръжия, помощ за отбрана и сигурност и икономическа помощ в Украйна, както и с увеличаването на руските загуби, това разграничение става все по-трудно за поддържане. Равнището на военната подкрепа на НАТО, която се предоставя в момента, далеч надхвърля предвиденото преди една година.
В интерес на истината е много жалко, че президентът на САЩ Джо Байдън и европейските лидери не бяха по-смели в предоставянето на танкове и друго модерно въоръжение. Украйна все още чака изтребители, които да налагат забранени за полети зони и да предотвратяват въздушни нападения. Много от предвидимите страдания и разрушения можеха да бъдат избегнати, ако твърде предпазливото НАТО беше действало по-рано и по-решително.
Дебатът за това колко далеч да се стигне и колко бързо да се окаже помощ на Украйна отразява друг ключов проблем - липсата на ясно определени военни цели на НАТО. Дали Западът се стреми към разгром на Русия и победа на поколенията над автокрацията и тиранията, или само към освобождение на Украйна?Байдън даде своя отговор във Варшава миналия месец. Украйна, каза той, е нулевата точка в глобалната борба между демокрацията и авторитаризма. Въпреки това френските и германските лидери се придържат към мнението си, че в по-дългосрочен план трябва да се постигне споразумение с Москва. Великобритания, Полша и балтийските републики заемат по-твърда позиция. Подобни обществени разделения само помагат на Путин.
Единството на НАТО е застрашено и от десните, приятелски настроени към Путин турски и унгарски лидери, които възпрепятстват членството на Швеция и Финландия. Миналата седмица финландският парламент гласува с огромно мнозинство да продължи да действа въпреки това. Поведението на Турция е особено нелоялно. Тя трябва да бъде помолена да се откаже от ветото си върху шведите или да бъде отстранена от алианса.
Междувременно продължават различията по отношение на амбицията на Украйна да се присъедини към НАТО. Министърът на отбраната на страната, Олексий Резников, твърди, че тя вече е де факто член на НАТО. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който се опасява от предизвикване на по-широка война, се противопоставя. Това е ирационално. Путин показа, че не се нуждае от извинение, за да увеличи залога. На Киев трябва да бъдат предоставени всички необходими гаранции за сигурност, на които той има законно право съгласно меморандума от Будапеща от 1994 г.
Този въпрос води отново до основната дилема на "новото НАТО". Дали то все още е чисто отбранителен съюз? Или неговите лидери ще приемат присъщата логика на възникващата ситуация? Това означава, че продължаващата военна, геополитическа и реторична ескалация на Путин и задълбочаващото се участие на отделни западни държави означават, че ненатрапчивата, полуотделена позиция на НАТО вече не е приемлива и практична, ако изобщо някога е била.
Не става въпрос само за Украйна. Западните демокрации трябва да приемат, че по-широката, пряка конфронтация с Москва, която напразно се опитваха да избегнат, вече е пред тях и избухва около ушите им. Путин мобилизира руското общество за втора голяма патриотична война. Той действа с всички сили. Френските "ако", германските "но" и американските "може би" стават все по-недостъпни.
Това е битка, която Западът не може да си позволи да загуби, но не може и да се надява да спечели, докато хронично реагиращото НАТО, което не е сигурно в своята цел и задачи, се държи настрана и оставя Путин да определя темпото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар