Софийската гара – грозният роднина на метрото

Снимка: Dnes.bg

Централна гара в София. Кой не е потеглял и пристигал? Посрещания, изпращания. Сълзи и усмивки.

И докато през последните дни всички погледи са вперени в метрото и в лъскавите му нови станции, Гарата продължава да е срамното петно на столицата. Неугледният и грозен роднина на шарената подземна железница.

Нищо, че е на десет минути пеша от обновения Лъвов мост, на две спирки с метрото от Президентството и Министерски съвет и още лежи на славата, че е най-голямата жп гара в България.

Според сухите статистики през Централна гара ежедневно минават малко над 10 000 души. 166 влака тръгват и пристигат всеки ден на пероните й. Но всички тези заминаващи и пристигащи хора притичват с погнуса през подлезите й, щом излязат от цветното метро. Без да се застояват, без да поглеждат, без да вдишват. Набързо.

Защото всичко, което се казва години наред за Гарата, продължава да е в сила и днес – бърлога, вертеп – мръсен, изпочупен и грозен. Миришещ лошо, тъмен и може би… опасен.

Липсват само мръсните ромчета, дишащи лепило и просещи стотинки. Иначе, въпреки няколкото опита за промяна, входът към Гарата продължава да е като изоставен подземен град. С тъмни и запуснати коридори. С десетки пусти помещения с изпочупени витрини. Кошчета като от детството на 40-годишните и изтърбушени маси, с които сигурно са връстници.

По прозорците на неосъществилите се магазини има пожълтели вестници. Датата им е от 2013 година.

Всъщност на Централна гара в София тече ремонт. Казват, че това е първият ремонт от 40 години, когато сградата на Гарата е построена наново. Разбира се, през годините обликът й претърпя не един и два опита за промяна. Строиха се подлези, чисто нови магазини, а над тях дори се опъваха огромни бели платна с шеговити прякори. Които падаха с всеки по-тежък сняг и създаваха реална опасност за преминаващите.

Сегашният ремонт всъщност е рехабилитация за 65 млн. лв. Тя започна точно преди година – през април 2014 година. И трябва да завърши в края на тази година. Очакванията са тогава сградата на Гарата да стане чисто и приветливо модерно място.

Днес, през април 2015 година обаче очакванията продължават да се осланят най-вече на няколкото рекламни пана, разпънати в така наречения салон за чакащи.

И на звука от ремонтните дейности. Да, работниците чукат, разбиват, заваряват източната част на сградата. Дори и в почивен ден.

А пътниците продължават да минават на бегом под изпочупените покриви и миришещи стълби.

Дано този път успеят да преобразят Гарата. Дано стане чиста и светла. И сигурна. И дано промяната мине и през подлезите. Иначе човек пък ще трябва да се впуска в подземното им риалити. И да пристига или заминава от София с погнуса.