Само допреди няколко дни Иво Тодоров бе програмен директор на БНР. Завършил е "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и специалностите "Журналистика" и "Теория и история на дипломацията" пак там. Но бе свален от поста, защото в биографията му няма диплома по специалността "Публична администрация". Ясно е, че това е формалност и той е една от изкупителните жертви на кризата, която се разгоря в националното радио. Той вече не е част от БНР, но въпросите и към ръководство, и към протестиращи, и към непротестиращи си остават. За ситуацията в БНР и повода да напусне радиото потърсихме г-н Тодоров.

Г-н Тодоров, кое доведе до Вашето отстраняване от поста "Програмен директор" на БНР?

Вече и аз се чудя кое и защо. Подписах по взаимно съгласие, защото не исках повече да се унижавам. В началото на юни дойде един колега, който ме предупреди, че в края на юни ще бъда уволнен. Всъщност аз от няколко месеца усещах напрежение. Г-н Янкулов беше подготвил няколко папки, включително и тази с променената длъжностна характеристика с изискването за диплома със специалност "Публична администрация.

Как така стана, че за Вашия пост се изисква диплома по "Публична администрация"?

Точно това сега преглеждам и ще изискам от БНР да ми бъде предоставена длъжностната характеристика. Говорих и с редица експерти, които определиха подобно изискване за нелепо и несъответстващо за позицията - няма нищо общо програмирането на една медия и публичната администрация. На 29 юни в 10:00 часа Управителният съвет излезе с решение, което променя трудовата ми характеристика и програмният директор трябва да бъде магистър по тази специалност. До 16:00 часа трябваше да представя дипломата, а те много добре знаят, че аз нямам такава. Явно искаха да ме игнорират.

В разпространено писмо на УС на БНР до медиите се казва, че не сте се справял със задълженията си?

Да, имаше квалификации, че като директор не съм водил ефективно програмите, не съм ги координирал. Никога не съм коментирал себе си, но сега ще кажа, че благодарение на мен програмите на БНР започнаха да живеят и работят като едно семейство. Преди това работеха като феодални владения, които нямаха пресечни точки. Ние създадохме система за координация на информация и събития всеки ден, общ мейл, в който се разменяха анотации за важните новини в различните програми. Направихме система, в която се вкарваха най-важните събития, включително и на Музикалната къща в съответния месец. Винаги съм казвал, че всички програми са БНР, не радио еди кое си или програма еди коя си. Липсваше корпоративна идентичност и мисля, че аз и моят екип се потрудихме това да се случи. Фактът, че колеги от цялата страна ми пишат тези дни и ме подкрепят, означава, че аз съм си свършил работата.

Всъщност имало ли е момент, в който генералният директор Радослав Янкулов е изразил недоволство от Вашата работа?

Връщам лената назад и за тези почти две години, откакто заемах този пост, г-н Янкулов не е изказал дума, не е написал ред срещу работата ми.

Мислите ли, че може да е изиграл роля и фактът, че сте сезирали Европейската комисия за решението на УС да редуцира плащанията по европейската програма Евранет Плюс?

Надявам се да не е така. Работихме много добре по различни европейски програми, не само по Евранет Плюс. За мен е странно, че в момента няма яснота кой отговаря за този ресор. В момента действащи са Евранет и Лайф Плюс. Това са сложни и динамични проекти, особено Евранет Плюс, по която трябва да се изработят по 400 минути всеки месец. Съвсем наскоро получихме финалнит отчет на програмата "Европа за мен". Всичко свършено от нас е оценено в отчета положително.

Може би основният въпрос е има ли цензура в БНР?

Казах тези дни, че най-голямата цензура е да се обезглави БНР чрез премахването на програмния директор. Но всъщност има и по-малки примери, които говорят в тази насока. Странно защо на сайта на БНР, който като онлайн медия е оперативен, се появи една информация от юли миналата година и се цитира изказване на Мария Стоянова от СЕМ, в което тя казва ободрителни думи за свършеното от ръководството. Но защо година по-късно? Беше свалена и една декларация на директора на радио София. Не мога да кажа на 100%, но се говори, че е било със санкция на г-н Янкулов. По време на предишния програмен директор във връзка с изслушване на генералния директор в СЕМ репортажът от това изслушване въобще не бе излъчен. Попитах защо, това е супер странно. Самият г-н Янкулов каза, че репортажи във връзка с кризата били променяни. От кого, защо?

Имали сте различно мнение по време на самата криза, но не излязохте с позиция. Защо?

Не смятам, че това е работа на програмния директор на радиото - за това има Управителен съвет. Аз съм казал моето мнение именно там.

Какво доведе до тази криза в БНР?

Неприятното е, че тази криза повтаря донякъде модела "Орешарски" - декларации, контра декларации. А това няма да доведе до нищо хубаво, само ще удари по имиджа на БНР. Кризата започна, след като стана ясно, че ръководството се е забавило с решението по изпълненито на постановлението на Министерския съвет за държавния бюджет и забавените мерки за редуцирането и съкращаването с 10% разходите за персонала. До ден-днешен не мога да разбера защо не се знаеше и ако се е знаело защо се е забавило. Според мен, ако се бяха взели мерки в края на миналата година или в началото на тази и бяха се разпределили през 12-те месеца, това редуциране на средства нямаше да се усети и въобще да го коментираме в момента. За съжаление усетих и аз последните дни - ситуацията на разделение между протестиращи и непротестиращи. Издигна се нещо като Берлинска стена, създаде се обстановка да се питат помежду си ти от "нашите" или "чуждите" си. Което всъщност няма никакво значение. Още когато се подготвяше контрадекларацията предупредих, че колеги, които работят заедно, ще се разделят. И още по-лошото е, че пада общественото доверие към БНР. Дори четох постове в интернет "да се закрие БНР, на никого няма да липсва"...

А изходът?

За мен изходът е ръководството на БНР да се оттегли.

Изминаха няколко дни след напускането Ви на БНР, имате ли някаква яснота накъде ще поемете?

До днес ходех в радиото, защото трябваше да върна всеки зачислен кламер и габърче. Оказа се, че и картина липсвала от кабинета ми. С листа си вървях из коридорите... За мен е радващо, че никой не ме подминава, колегите ме подкрепят. Иначе вече имам едно предложение, но смятам юли и август да си почина от натрупаното през последните три месеца напрежение.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• БНР
• Иво Тодоров