Снимка: Reuters, архив

От най-ниските си нива през март, петролът успя да върне позиции на световните пазари - сега цените са с 40% по-високи. Според сп. “Икономист” обаче това е краткотраен ефект, който до голяма степен се дължи на размириците и продължаваща нестабилност в Близкия изток.

Освен това потреблението в Китай (вторият най-голям консуматор на петрол и най-голям вносител в света) се качва. Американците купуват повече, защото цените са ниски и могат да си позволят повече километри с по-големи коли. Самото производство на черното злато в САЩ обаче беше намалено.

Въпреки всичко това от “Икономист” настояват, че покачването на цената на петрола няма да продължи.
 
Една от причините е свръхпроизводството. Страните от ОПЕК се опитаха да ограничат бума на шистовия газ чрез увеличени доставки. Саудитска Арабия произвеждаше по рекордните 10.3 милиона барела дневно през април. Падането на ограниченията за производство за всички членки на картела още през ноември доведе и до падането на цените.

И макар да е по-евтин, петролът всъщност носи по-добри печалби на производителите, тъй като има по-висока консумация, а и разходите по добива спадат с напредването на технологиите.
 
Най-важният фактор в дългосрочен план е цената за заместване на петролните кладенци след изчерпването им. Международните компании намалиха значително дългосрочните си капиталови разходи. Проекти за търсене на нови залежи в канадските пясъци или арктическата зона са изключително скъпи.  
 
В същото време обаче използването на хидравлично разбиване за извличане на максимално количество петрол води до намалявана на разходите по разработване на нови резерви. Страни като Саудитска Арабия, Ирак и Либия разполагат с огромен потенциал за извличане на допълнителни количества нефт от съществуващи кладенци. Още повече, че към момента тези държави по-скоро преследват по-голям пазарен дял, отколкото да се опитват да вдигат цените чрез ограничаване на износа. 
 
От друга страна употребата на изкопаеми горива в богатите страни намалява прогресивно. Но развиващите си икономики не могат да поемат този излишък и така логично се стига до падане на цените.
 
Големият въпрос, съвсем естествено, е как ще се движи цената на петрола в следващите месеци?

Прогнозата на “Голдмън Сакс” е за понижение до 45 долара през октомври. В това предположение обаче не се включени извънредни фактори като геополитически конфликти и природни бедствия. Но така или иначе вече има система от механизми, които да държат пазара дори и при форсмажорни обстоятелства. 
 
В подобна ситуация Съединените щати се превръщат в най-силния играч. Агресивният американски износ на петролни продукти ще удари по големите рафинери, особено в Европа. 

Пазарът ще даде възможност на компаниите със солидни позиции да купуват. Фирми, които се нуждаят от цена на барел около 100 долара, за да не потънат, бързо ще се превърнат в лесна плячка.

Интересен ще е и бизнесът в сектора с възобновяеми енергийни източници. Защото в близко бъдеще соларните панели плюс батериите, които да съхраняват събраната енергия, може да се окажат по-евтина алтернатива на черното злато.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase