Събитията в Русия след парламентарните избори едва ли ще доведат до революции като тези в арабския свят, но е сигурно, че безпрецедентните за последните години антиправителствени протести ще подействат като сигнална лампа.
Демонстрациите в Москва и Санкт Петербург не са с мащаба на народните вълнения, каквито тези два града видяха в началото на 90-те. Гласът на няколкото хиляди срещу политическия елит в страната обаче определено се чу, подчертава BBC.
Силният човек в страната Владимир Путин побърза да хвърли вината върху подривна дейност от страна на Съединените щати. Но препратките към Студената война не са това, което бяха – ефектът върху мисленето определено не е същият.
Според BBC при всички положения парламентарните избори и последвалите ги събития са много сериозно предупреждение от страна на народа към управляващите.
Да, „Единна Русия“ спечели безпроблемно с почти 50 на сто от гласовете. Статутът й на неприкосновена политическа сила обаче беше разклатен из основи заради загубата на над 70 депутатските места в сравнение с предишния мандат.
Така или иначе за всички е ясно, че вотът за Думата беше де факто референдум за народната обич към Владимир Путин с оглед предстоящите през март президентски избори. Ако всичко беше минало гладко, то завръщането на Путин в Кремъл щеше да е на бял кон.
Сега бъдещият трети мандат (който продължава да изглежда все така сигурен) се очертава като истинско изпитание за кадъра на КГБ. Путин трудно може да си позволи бунтове и през март. Подобно явно противопоставяне на законността на преизбирането му ще е може би първият реален и много силен удар по авторитета на настоящия премиер.
Пред Владимир Путин има опция да промени политическото си поведение и да отвори вратата за реална конкуренция, да се случи пълно либерализиране на политическия живот в Русия. Но когато става въпрос за Путин, това изглежда малко вероятно, категорични са от BBC.
Към момента дилемата пред него е по-скоро да смаже протестите или да се изправи пред нарастващи гражданско недоволство и негативни вълнения в управляващата класа от неспособността му да овладее ситуацията.
Друг аспект на парламентарните избори – това е последният вот за Държавната дума, в който държавната телевизия има решаваща роля. Проникването на интернет в Русия дава гаранции, че до 2016 година (когато е следващият изборен цикъл) над 80 на сто от избирателите ще имат онлайн достъп.
Което значи, че хората ще имат възможността свободно да участват в политически дебати. И ще имат възможността да се организират.
Както се видя и в арабския свят, разкриването на злоупотребите с власт и организирането на даващи резултат протести би било невъзможно без смартфони, без Facebook и Twitter.
В тази връзка има вероятност една от основните цели на правителството на „Единна Русия“ да е налагането на онлайн цензура. По примера на Китай. Но това на този етап, разбира се, е само догадка.
Настоящите избори са и първите, в които участие взе нововъзникващата руска средна класа – млади, образовани и добре осигурени. Това е генерацията, която обра плодовете на „петролния бум“ по време на президентството на Путин в периода 2000-2008 година.
Но дойдоха криза, политическа стагнация и ширещата се корупция. Така средната класа постепенно взе да се обръща срещу режима на управление.
Тези хора са малцинство, но се особено влиятелни в големите градове, в центровете на политическия живот. Тези хора са бъдещето на Русия, а Кремъл загуби доверието им.
И докато за „руска пролет“ може би е рано да се говори, е видно, че политическият елит е поставен под огромен натиск. Дали ще издържи, само времето ще покаже.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар