И догодина пак така...

Все пак сме между Рождество и Нова година и всеки е обзет от дух на благост и всеобщи благопожелания – много искам да напиша ведър текст. В него да има хубави, оптимистични изречения за човешка доброта, доказателство, че еволюцията продължава, хората се обичат като братя и т.н.

От два дни обикалям около компютъра и не сядам да пиша, защото наум ми идват (след като съм изчела по няколко пъти новините) ето такива заглавия: „Голямото коледно клане мина, очаквайте продължение на Нова година”, „Чалгаджийницата България и нейният президент”, „Докторите ли са изтрещели, или на вицепремиера не му пука за закона?”, „Алексей Петров пич ли е и става ли за президент, ако е пич?”.

Не е като да няма хубави неща – ЯЯ се сгоди и след като се целуна страстно (по бузата) с годеницата си и стисна (вероятно страстно) ръката с пръстена, вече е с етикет на пълноценен мъжкар.

Алексей Петров го пуснаха от затвора, защото не може, според съдията, да седи там „само заради обществения интерес” и сега човекът е национално богатство – ако реши, може и държавен глава да стане.

Путин подарък получи кученце (но пък той не е от нашите и не се брои), жени и мъже само с едно име пяха благотворително за „Българската Коледа” пред благосклонния поглед на държавния глава и, както казват в светските сайтове – представители на БГ елита. Зер, като е за благотворителност, да не придиряме. А, и едно наше момиче стана президент на Бразилия!

Истината е, че ако човек се вживее в „новинарския поток“, сигурно ще му се прииска или да счупи нещо, или да хукне към Терминал 2 на летището. Не че новините са криви, те са това, което се случва. Не че животът ни е много по-хубав от това, което те ни показват – дори и когато пряко не ни засяга.

Но всичко започва да изглежда уродливо, а ние – безпомощни пред някакво тотално оскотяване и опростачване, търпимост към неща, които, ако ги гледаме в страшен филм, биха били приемливи – но това не е хорър, това не е и животът на другите – това е животът, който се случва на 6 милиона и половина тук, на това място, и го прави неизбежен, ако не част, то фон на живота на всеки от нас.

На Рождество Христово се биха и пребиваха в Студентския град (за кой път?), на площада в Благоевград и в габровска дискотека се „клали с ножове” – това само в една нощ, докато се веселили по повод светлия християнски празник. Комбинацията от тези понятия звучи налудничаво, но като се замислим, е част от същия този „живот на другите”, в който нас пък ни хваща страх и отврат да живеем.

А за „Българската Коледа“, „Байландо“, „Великолепната шесторка“ и какви ли не още тв „продукции“, които ни се случиха тази година – искрено ми е неловко да го напиша – но това е печалбарство и PR, цинична злоупотреба с чувството за съпричастност и жалостивост на българите.

Освен липсата на прозрачност, освен подозренията, че се облагодетелстват определени фирми, освен неясната роля на операторите в разпределението на средствата тези 1 516 185 лева бяха „обложени” и с тежка, институционализирана простащина.

Тази година беше кич неземен.

Спомням си, че преди време една от жените без второ име и фамилия беше облякла рокля от българското знаме и така пя – беше много патриотично. От едната страна деколтето й беше в бяло, от другата – зелено, в гръб беше червена, и почти нищо скрито нямаше в този гол патриотизъм.

Може да е чалга и кич, казаха тогава, но е за благородно начинание, не се правете на интересни“.

Е, тази година няма как да се направим на интересни. Ясно е, че настоящият президент се заиграва с персонажите с едно име, както и със средата на потенциалните си поддръжници.

Ясно е, че тези хора ще бъдат платените викачи на бъдещата му кампания.

Но на Рождество Христово (Коледа все пак е езически празник) на „напипай го...“ не му е мястото... Господин Първанов явно не го разбира.

А ние се палим по форумите, говорим си с телевизора, опитваме се да не забелязваме, че наглостта се легитимира, че агресивността става убийствена в най-буквалния смисъл.

Гледаме репортажи за това как се меси питката, какво се слага в баницата, как се пълнят чушките...През това време затъваме неусетно в царството на хората с по едно име, чукаме на дърво „да не ни стига” беда и гледаме в календара кога най-после ще си иде тая година, че била много трудна, лоша, бедна и каква ли не още...

И догодина пак така.

PS: Наясно съм, че нищо, Слава Богу, от всекидневието не е толкова криво и грозно, че на всеки от нас се случват хубави неща, че децата ни са добри, ние сме обичливи и грижовни и си мечтаем за чудеса. Отвращават ме лицемерието, пошлостта и жестокостта, които така нареченият елит – политически, медиен или чалгаджийски, превръща в норма, а ние смирено приемаме. И този „ведър” текст е посветен на тях.

А на нас-по-хубава Нова година!

PPS: До nick 11 – знам, че вече си се приготвил да напишеш коментар: Нищо не й разбрах на тая статия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase