Снимка: архив, Булфото

Депутатите приеха на първо четене и новия Закон за военното разузнаване, който е част от законодателния пакт за службите, внесен от ГЕРБ.

Фокусът на дебата в пленарна зала обаче се измести върху Йордан Бакалов, който оглави службата преди два дни.

Ангел Найденов определи като прецедент назначаването му, защото според него Бакалов не отговаря на поне три изисквания от новия закон.

Още по темата

Социалистът дори заподозря, че най-вероятно това е и причината министърът на отбраната Николай Ненчев да го назначи буквално в последния момент преди парламентът да приеме закона.

Найденов посочи, че Бакалов не отговаря на изискването за 10 години професионален стаж в структурите на  системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили.

„Питам се не е ли това причината да се избърза буквално с часове за назначението. Бакалов няма и политически неутралитет както е записано в закона, защото това е откровено политическо назначение“, настоя социалистът.

Йордан Бакалов беше няколко мандата депутат от СДС, сега част от РБ, а преди това беше вътрешен министър в последното служебно правителство.

Реформаторът Мартин Димитров обаче защити Йордан Бакалов като настоя, че той е сериозен професионалист и качествата му едва ли могат да бъдат отречени от когото и да било.

Освен това в момента е деполитизиран, добави Димитров.

Според приетия закон шефът на службата се назначава за срок от пет години от президента по предложение на Министерски съвет, може да е военнослужещ или цивилен и трябва да еполучил разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“.

От РБ имаха сериозни възражения срещу забраната в закона за предаването на архивите на военното разузнаване от преди 1989 г. на Комисията по досиетата.

Причината е текст в законопроекта, според който "материалите, отнасящи се до връзките на чужди граждани със служители на службата, не се предоставят на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията по досиетата, бел. ред.)".

РБ обаче ще настоява текстът да отпадне този текст, защото противоречи на други закони.

Петър Славов изненадващо обяви, че въпросният архив вече се намира в Комисията по досиетата и истината, че ако тя е искала да злоупотреби, е имала тази възможност, но не го е направила.

Мартин Димитров коментира, че ако цената за подкрепата на този закон от БСП и ДПС е тези досиета да не бъдат разкривани, ГЕРБ и РБ не трябва да я плащат, защото обществото трябва да знае цялата истина.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase