Въпреки глада за кадри у нас, все повече хора не успяват да се реализират на пазара на труда, защото работодателите не ги наемат. Причините са няколко, но основната се оказва образованието на безработните.

Ниска безработица, но и намаляло търсене на труд. Така анализ на Института за пазарна икономика определя пазара на труда за изминалата година. След пандемията от COVID-19 и кризата, до която тя доведе трудовия пазар, сега той е спокоен. След като се сви, коефициентът на безработица вече две години се задържа на малко над 4%, а броят на безработните продължава да пада. През миналата година, регистрирани в бюрата по труда са били 132 хиляди души, което е по-малко дори от предпандемичната 2019 г., предаде Нова телевизия.

Защо обаче сред тях има хора, които трайно не успяват да се реализират на пазара на труда, въпреки глада за кадри, за който все по-често говорим? Според експертите, причините са неподходящото им образование, уменията или пък района, в който се намират. Или казано с други думи, проблемът не е в липсата на свободни работни места, а в профила на безработните. Оказва се неподходящ за работодателите и това ги отказва да наемат хора. Ето и с какъв избор разполагат те. 14% от безработните на пазара в момента са висшисти, при тях коефициентът на безработица е под 2. При хората със средно образование също остава нисък – около 4, с такава образователна степен са половината безработни. Значително по-висок обаче, е коефициента при безработните с основно образование, а най-висок като не спира да расте, е той при тези с начално образование – почти 27. Това превръща пазара във все по-затворен за необразованите.

И региона, в който живеят безработните, може да бъде фактор - той също може да попречи на тяхната реализация. Докато коефициентът на безработица се движи между 2 и 4 в различните области, в близо една трета от страната, той е над 10. Под 60% заетост има във Враца, Монтана и Силистра. Спад в заетостта бележат близо половината области в страната, включително и София-град. Въпреки че там експертите отдават това на свиването на аутсорсинг сектора и на забавяне в търсенето в сектора на информационните и комуникационни технологии.

За ситуацията допринасят и младите хора на възраст между 15 и 29 години, които нито учат, нито работят. У нас те представляват близо 14% от всички в тази възрастова група. Макар да се намираме в топ 5 по дял на такива младежи в Европа, добрата новина е, че те все пак намаляват - за 10 години – с 10%. Броят им се изчислява на 153 хиляди души като повечето от тях са жени, предимно с по-ниска степен на образование, живеят в слабо населени места и разчитат на издръжка от близки, родители или от съпруг, когато става въпрос за омъжени жени.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• безработни
• заетост