Националният статистически институт започна в полунощ преброяване на населението, като първоначално ще бъде онлайн. Въпросите са 70 на брой, попълват се бързо и лесно, уверяват от Института.

Електронната система за националното преброяване бе отворена в полунощ, а всеки български гражданин ще има възможността да се регистрира онлайн. Тя ще работи до 17 септември, а след това ще започне и стандартното посещение по домовете от преброители.

Ако се броите онлайн, ще получите код, който трябва да дадете на преброителя ви. Ако хората отсъстват от жилището, те могат да запишат своя код на информационната табелка, която преброителят ще остави на вратата им. Там ще е записан и неговият телефон, за да се свържат.

Попълването на електронната карта става чрез регистрация на един член от домакинството. А освен за живеещите на адреса, в картата се попълва важна информация и за жилището.

"Информацията за жилището се отнася до комунално-битовата осигуреност на жилището, водопровод, канализация, баня, тоалетна. Имаме въпроси, свързани с енергийната ефективност, дали ползва възобновяеми източници, дали е изолирано жилището. Има въпроси с каква енергия се отопляваме, готвим, затопляме вода", поясни директорът на "Демографска и социална статистика" в НСИ, Магдалена Костова.

Преброяването е задължително, 160 лева е глобата за отказалите.

Кой и какво ще се брои?

Ще бъдат преброени всички хора, които пребивават на територията на България към този момент, независимо дали са български или чужди граждани, включително търсещите убежище и получилите статут съгласно Закона за убежището и бежанците.

От българските граждани, които не са в България към 7 септември, ще се преброяват тези, които отсъстват временно (за по-малко от една година) от страната. Българските граждани, които пребивават постоянно в чужбина, ще бъдат обект на преброяване в страните, в които живеят.

Няма да се преброяват чуждите дипломати и служителите в дипломатическите мисии на територията на страната; чуждестранните военни, които са на мисии в страната, и лицата в съставите на чуждестранните речни и морски кораби.

Ще бъдат преброени също така всички жилищни сгради и жилищата в тях, както и жилищата в нежилищни сгради, в които към критичния момент на преброяването живеят хора. Дори нещо повече, НСИ вече има географските координати на жилищните сгради и след преброяването ще бъде поставена основата на статистически регистър на жилищата в страната.

За преброяването не е важно дали сме собственици, наематели или наемодатели, а в какви условия живеем, за това как стигаме до работното си място, дали хората с увреждания имат затруднения при достъпа до собствения си дом, дали търсим активно работа.

История на преброяването в България

От близо век и половина преброяванията у нас следват всички значими събития в българската история. През 1880 г. с Указ на княз Александър I Батенберг е създадено Статистическото отделение към Министерството на финансите, чиято първа задача е да организира и проведе преброяване. На 1 януари 1881 г. се провежда първото преброяване на населението в Княжество България. В младата българска държава тогава живеят 2 007 919 души, като домакинствата са средно по 6 лица. През 1887 г. след Съединението населението на България нараства до 3 154 375 души в 556 400 домакинства. По това време едва 10% от населението е грамотно.

Населението на България расте до 1985 г. въпреки двете световни войни и националните катастрофи. През 80-те така и не се ражда 9-милионният българин. Всъщност намаляването на раждаемостта започва още през 70-те поради урбанизацията на страната и достига своя пик в края на 90-те години на ХХ век. Върху намаляването на населението след демократичните промени започва да влияе и външната миграция. За 30 години преход населението е намаляло с 1 570 769 души. През 2001 г. отново за първи път сме под 8 милиона.

През 2011 г. България провежда първото преброяване като държава - членка на ЕС. Тогава е и първото електронно преброяване у нас. Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой на членовете на едно домакинство е едва 2.4 души. У нас най-много са били едночленните домакинства - близо една трета.

Освен преброявания на населението са правени и други видове преброявания - на столетниците, държавните чиновници, добитъка и транспортните средства. Едно от най-интересните изследвания е преброяването на столетниците през 1927 - 1928 година. Тогава са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години. За да издирят столетниците, анкетьорите са изминали 18 055 км и са работили общо 1 120 работни дни. През 1904 г. по данни от преброяването им държавните чиновници са били 27 939, като най-много са работили в Министерството на войната - 6 455, а най-малко - в Министерството на външните работи - 224.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• преброяване на населението