Пандемията изправи целия здравен сектор пред колапс. Увеличаването на работата изисква допълнителен персонал във всички лечебни заведения. 10 месеца медицинският персонал във всички болници на страната работи под огромен стрес. 

 

Коронавирусът не позволява на никого в здравната система да се отпусне. Може ли да се говори за ефекта на професионалното изпепеляване при медиците?

 

Служителите в администрацията на столичната болница "Аджибадем" проявиха съпричастност към медиците. Те влязоха като доброволци в COVID отделенията. Сред тях бе и ръководителят на отдел "Човешки ресурси" в здравното заведение -  Любомир Терзиев.

 

"Впечатлението ми е, че процесите са организирани макисмално добре, имайки  предивид ситуацията в страната. Има огромен натиск върху здравната система и това, което аз наблюдавах сред нашите екипи е, че всеки един лекар, санитар, сестра – всички в болницата и в ковидното отделение и извън него осъзнават тежестта на настоящия момент", коментира той пред Bulgaria ON AIR.  

 

Ситуацията е безпрецедентна за всички поколения медици. Кризата в здравеопазването изисква от лекарите сили и мотивация, за да продължат да работят, както досега, казва още Любомир Терзиeв.

 

"Сред нашия персонал наблюдаваме една свръхмотивация, при това като генезис, като тип -  тя е естествена мотивация – вътрешна. И то е обяснимо, защото сега е моментът, в който хората, които са посветили живота си на лекуването, усещат, че хората наистина имат нужда от тях", категоричен е той.

 

В момента единици са лекарите, сестрите и санитарите, които сега решават да напуснат работа, защото не могат да издържат напрежението. Въпреки COVID кризата, учудващо интересът към професията е още по-голям. 

 

"Медиците в момента не търсят да сменят своята работа и отлагат този момент. Отново това е свързано с историческия момент в който се намираме, историческия момент за тяхната професия", смята Терзиев.

 

"Някои колеги и медицински специалисти изобщо с дни не са излизали от Ковид отделенията и в продължение вече на месеци работят по този начин. Те са изтощени хора. Трябва да се пазят максимално, но как да го направят? Един от начините за лекуване на бърнаута е извеждане от средата. Как да ги изведем като няма кой да ги замени?", коментира психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.

 

Лекарите отдавна се минали лимита на нормалното пренапрежение, алармира тя. През последните години научни доклади предричаха срив в здравните системи. Причината за това не беше обаче заради финансови, организационни или чисто технически проблеми, а поради възможностите за прегряване сред служителите.

 

"Медиците, които са вече професионално прегорели, не са тези емоционално топли, съчустващи и съпричастни хора, които би трябвало да бъдат, за да изпълняват добре своите задължения по лекуване на хората", отбеляза д-р Гълъбова.

 

Лекарите също са хора като нас и всеки от тях разполага със свой начин за справяне с емоционалното и физическото напрежение. Въпреки това те носят най-голямата отговорност - опазването на човешкия живот.

 

"Трябва системна грижа от страна на държавата и трябваше да са създадени необходимите начини да се отделят средства за справяне със синдрома на професионалното изпепеляване при медиците. И сега да се започне, макар че сме закъснели, пак ще бъде нещо и ще е от полза", смята д-р Гълъбова.

 

"В началото на пандемията лекарите също се страхуваха от новия вирус. С увеличаването на работата страхът премина в стрес. А сега е важно да се предпазят от синдрома на професионалното изпепеляване", подчерта психиатърът.