Атентати във въздуха, атентати на летища, атентати в метро, атентати на улицата. Страх!

Нашата съпричастност се изразява в Je suis-та и национални флагчета. Няма как да не сме загрижени, защото и на нашата граница се "пече", някои експерти вече предрекоха, че милион бежанци ще потропат на вратата ни.

Шегуваме се, че страната ни е толкова зле, че и мигрантите не искат тук. Ама не е шега. Зле е, защото сме сила само във Facebook, иначе всеки се е заврял в собственото си кьоше. В квадратните метри, които ще изплащаме цял живот, че и за децата ще има. И тракаме ли, тракаме на клавиатурата. Залисани да сложим френския или белгийския флаг сме забравили съвсем българския.

Днес в съда е Динко от Ямбол, който ще отговаря защо е заловил няколко десетки бежанци, удрял ли ги е, държал ли се е невъзпитано с тях. Сигурно има алинеи в закона, по които може да отговаря, затова и Българския хелзински комитет са се възползвали.

Същият комитет, в чиято класация фигурираше осъден за убийство за... Човек на годината.

Никой няма нужда от някакво героизиране на Динко, защото не е негова работа да се превръща в ловец на глави. Динко може и да не е прав, но двойният аршин в обществото е явен. Динко се е появил там, където е изгубила държавата, в случая тези, които охраняват границата. А за далаверите на полосата да му мислят министрите.

Странно е обаче БХК как се хвърля като Матросов на амбразурата, при това избирателно.

Вчера жители от столичния квартал "Овча купел" изляха мъката си и разказаха как живеят в страх, стават свидетели на кражби и терор от самонастанили се роми. Къщите в гетото се разрастват, кметът е вдигнал ръце и признава, че не може да се справи.

Държавата ти казва в прав текст, че не може да се справи!

При това в столицата, дори не става въпрос за по-малки градчета и селца, които отдавна са превзети. В които старите хора заспиват, треперейки дали ще бъдат ограбени или изнасилени. И няма на кого да се уповават, защото млади няма.

Кажете с какво е по-различен страха от това да не те пребият или ограбят нощем от този да не се взриви бомба в метрото? Няма, колкото и немулти-култи да звучи.

Започнахме неслучайно с Динко, защото Българският Хелзински Комитет няма да запретне ръкави да защити жителите от "Овча купел", защото не става въпрос за малцинства, които имат само права. Задължения като спазване на закона е нещо пожелателно. Среща се, но потъва в масовия случай на беззаконие.

Както можете да се досетите "Je suis Овча Купел" няма да има. Не е модерно. А и сме страхливци, току-виж БХК ни погнало, че сме накърнили достойнството на някоя ранима душа сред неспазващите закона.

Гетото ще си расте, защото няма държава. Всъщност страната бавно и полека, но със сигурни темпове, върви към едно голямо гето, защото се позволява на някаква част от обществото да бъде над алинеите. Алинеи, по които съдят Динко.

И в Овча купел ще се появят Динковци, защото си има природни закони. Ще ги заклеймяват, че са престъпници, но когато е трябвало да се помогне на Динковците - кметовете вдигат безпомощно ръце.

Белята в един момент ще стане - дали в "Овча купел", дали в "Орландовци", дали в Гърмен, дали под Аязмото. Защото българският мултикултурализъм не расте на благодатната германска почва. Защото Динковците ги съдят, а на другите се изливат милиони за интеграция. Не че я искат, но парите си потъват в избрани джобове над четвърт век.

Чудя се само, когато се подпали нашето родното килимче какво ще си сложим на профилна снимка във Facebook? Je suis...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: Александър Попов

• роми
• БХК
• Динко Вълев