Снимка: flickr

Тотален срив в осиновяванията и в същото време бум на дадените за отглеждане от приемни семейства деца отчита Агенцията за социално подпомагане през миналата година.

За цялата 2014 г. в страната са осиновени само 672 деца. Толкова малко осиновявания не е имало от 2006 г. насам, когато децата са били 634.

В същото време два пъти повече хлапета, вписани в регистрите за осиновяване, са били дадени на приемни родители. Според отчета на АСП за миналата година в приемни семейства са били настанени 1279 деца. Това е нарастване 10 пъти от 2009 г., когато за първи път вписани за осиновяване сирачета започнаха да се дават за временно отглеждане на т.нар. платени родители. Само през миналата година са утвърдени още 492 такива двойки, с което общият брой на приемните семейства е станал 2257, пише "24 часа".

Сривът в осиновяванията е довел и почти до изравняване на децата, намерили ново семейство в страната, и тези, които са били осиновени в чужбина.

Броят на сираците, осиновени зад граница през 2014 г., е бил 472 - само с 200 по-малко от тези в България. В предни години децата, осиновявани у нас, са били около два пъти повече от тези зад граница, показва сравнение между данните на Агенцията за социално подпомагане и тези на Министерството на правосъдието, което издава разрешения за международните осиновявания.

Няколко са причините за намалелите осиновявания, твърдят неправителствени организации, които следят сектора. Първата била промените в Кодекса за социално осигуряване, които дадоха по-голям отпуск по майчинство за осиновителите на деца от 2 до 5 години в сравнение с осиновителите на бебета. Получило се така, че осиновителката на бебе не може да ползва пълните 2 г. майчинство.

Освен това държавата стимулирала приемните семейства за сметка на осиновяването, тъй като за тази услуга се отделят бюджетни средства, има финансиране и по европроекти. Според активистите много от приемните родители ползвали включването си в услугата и като бърз път към осиновяване.

Българинът взема малко, бяло и здраво

Българските кандидат-осиновители поставят много предварителни условия за детето, което биха осиновили, и това забавя процеса, коментираха от Агенцията за социално подпомагане.

Като правило българските семейства, които искат да осиновят дете, изявяват предпочитания то да е на ниска възраст, по възможност бебе. Освен това трябвало да е с български произход. Ако все пак било от смесен, "да няма типично изразени черти, характерни за ромския етнос". Допълнително българите не желаят да осиновяват деца със здравни проблеми.

През последните години бяха предприети действия за популяризиране на услугата приемна грижа, отчете шефката на Агенцията за закрила на децата Ева Жечева. Тя уточни, че преобладаващата част от утвърдените приемни семейства били професионални.

Тя обясни, че се предпочитат приемни семейства, защото в част от случаите децата, настанявани в такива, поддържат контакти със своите биологични родители. Целта е през този период, през който детето е настанено в приемно семейство, да се работи интензивно с родните му майка и баща за повишаване на родителския им капацитет и за връщането на детето в семейството му, обясни Жечева.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase