Намерените бюлетини в печатницата в Костинброд. Снимка: Булфото, архив

"Костинбродската афера - просто немарливост?", коментира "Сега". Прокуратурата никога не е казвала, че в костинбродската печатница "Мултипринт" е била подготвяна фалшификация на миналогодишния парламентарен вот. Но никога не е казвала и противното. Вместо разследващите се изказват политиците, които интепретират случилото се, както те си искат. Резултатът е тотална неяснота около костинбродската афера и всякакви спекулации. Обвинителният акт и цялото дело не дават отговор на въпроса имаше ли опит за фалшификация на изборите. Ако наистина е имало опит за подмяна на вота, защо това не се разследва?

Данъкоплатците имат право да знаят и за чия сметка беше свръхтиражът от бюлетини - за тяхна или нечия друга. Електоратът иска да знае истината както за това дали е била подготвяна колосална измама на изборите, така и как е изтекла информацията за суперсекретната акция на прокуратурата и ДАНС до една национална телевизия.

Определихме 5 зони за корупция със сериозен финансов риск", посочва в интервю за "24 часа" Бойко Великов, директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР). Тези зони включват европейските програми, схемите за национални плащания и доплащания в областта на общата селскостопанска политика, лекарствената политика, приватизацията и следприватизационния контрол, експлоатацията и разпореждането с подземните богатства.

БОРКОР създава две нови специализирани звена. Първото е за идентифициране на рискови зони за корупция. Ще бъдат използвани наличният софтуер и допълнителни технологични възможности - става въпрос за висококвалифициран, а не за субективен анализ. Започва изпълнението и на още една допълнителна задача - мониторинг върху действащото законодателство и предложения за промени в действащи закони.

"Взривената кула на левицата", коментира "Труд". АБВ "краде" от гласовете на БСП. Това е случаят на разрушената кула. Ако последните социологически прогнози се окажат верни, при избори сега ГЕРБ са първи, БСП - втора. На 25 май вечерта Бойко Борисов ще излезе пред публиката и ще каже: "Пак ги бих!" И от позицията на победител ще настоява за предсрочни избори. Тогава кулата на левицата ще е в руини. Разривът не само между Първанов и Станишев, но и между Първанов и БСП ще е окончателен. Кулата може и да се отърве с минимални щети. Това ще стане, ако АБВ не успее да реализира мандат, но общественият интерес, който е предизвикала дискусията Първанов-Станишев, е мобилизирал силите на левицата и е помогнал БСП уверено да застане на най-високото стъпало на стълбичката на обедителите. Тогава Станишев и Първанов могат "да си простят и да забравят", още повече, че точно това ще иска от тях средностатистическият привърженик на левицата.

"До два месеца София ще има здравна карта", обявява в интервю за "24 часа" ген. Стоян Тонев, кандидат за
заместник-кмет по здравеопазване на София. В картата ще са отбелязани какви здравни заведения има всеки район, плюсовете и минусите им. Това не значи, че ще има ограничение в достъпа на пациенти от други квартали. Но трябва да се обърне внимание на местата с повече малцинства, защото определени заболявания там са повече от другите квартали. Ген. Тонев оценява, че общинските болници работят добре. Трябва да се подобри координацията между тях и всяка да специализира в конкретна област. Основният проблем, който трябва да бъде решен, са ДКЦ-тата. Те не са губещи, а неработещи. Според ген. Тонев предимството на столичното здравеопазване е, че макар и не напълно е съхранило кадрите.

"Няма кой да изведе 20 окупатори", е темата на "Труд". Окупацията на Софийския университет може да продължи безкрайно, след като се оказа, че нито една институция не поема отговорност да прекрати протеста им. Заради второто затваряне на Ректората е пред провал изпитната сесия на хиляди студенти, кандидатстването по проекти и изплащането на стипендиите. За среща с окупаторите на място отиде лидерът на ДСБ Радан Кънев. Той обяви, че "трябва да имаме търпение", да не се допускат прецеденти на насилие и изрази мнение, че това не е адекватна форма на протест. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във фейсбук отправи призив към студентите да излъчат свои представители и да се срещнат в централата на ГЕРБ. "Днес лидерите на ДСБ и СДС се срещнаха с окупаторите, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ги подкрепи. С това им действие маските паднаха", каза в официална позиция заместник-председателят на БСП Димитър Дъбов. "Атака" обвини и рокуратурата, и МВР в "съдействие и съучастие на престъпници", а лидерът на партията Волен Сидеров поиска оставката на вътрешния министър Цветлин Йовчев.

"Кой ще похарчи половин милиард лева", коментира в "Сега" проф. Христина Вучкова. Най-голямата сума в бюджетния "Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи" - половин милиард лева, е отредена за "инвестиционната програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Добрият подход е да се определят точните сектори, в които има да се решават важни проблеми, а не "за всекиго по нещо". Размерът на сумата предполага ограничаване на целите-обекти. Има някакъв определен ресурс, за който ще се състезават много и различни кандидати. И вероятно времето поне до средата на годината ще отиде в процедури и разправии между общини, областна администрация, междуведомствен съвет и Министерство на финансите. Затова не е трудно да се прогнозира, че самото осъществяване на инвестиционната програма "Развитие на регионите" ще се проточи и много дейности ще останат за догодина. Така желаните ефекти от програма с ресурс от 500 млн. лева в бюджет 2014 няма да се постигнат - не и тази година.

Поне 980 млн. лв. от ЕС тръгват към българските фермери тази седмица. Помощите ще получат над 80 000 земеделски производители, които през м.г. са обработвали поне 10 дка ниви или 5 дка плодни градини. Сумата ще бъде разплатена до 31 януари, обещава в интервю за "Труд" изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Мирослав Николов. Субсидията за всеки декар ще е 30,98 лв., като в нея се включва и националното доплащане.

Изплащането на други около 100 млн. лв. остава за март. Парите за разплащането са осигурени, след като финансовото министерство пласира успешно вчера втората за т.г. краткосрочна емисия от 400 млн. лв.

"Защо е важно ЕК да следи България", коментира "Сега". Напоследък все по-ясно се чува призивът, че е крайно време мониторингът, т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, да отпадне. Отпадането на мониторинга обаче не е в интерес на обществото, огромната част от което, както показват социологическите проучвания, вярва на европейския съюз, а не на своите политици. Както показаха събитията през миналата година пък, налице е и силна обществена енергия, и воля за промяна. Има също така силен граждански експертен сектор и осъзнаващи отговорността си професионални кръгове в самата съдебна система, които знаят как може да бъде осъществена тази промяна. Те имат нужда от ЕС като съюзник. Мониторингът не само не трябва да отпадне, а дори ще бъде усъвършенстван и доразвит. Като стане по-професионален, задълбочен, комплексен и взискателен. Като бъде допълнен с инструменти за установяване и санкциониране на нарушенията. Като бъде обвързан с другите форми и облаги от членството в ЕС, за да бъде превърнат в средство за принуда.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase