147 091 румънци и българи са дошли в Германия през 2011 година. Много от тях са се върнали отново в родните си страни, но в края на краищата 58 350 души са останали, сочат данните на Федералната статистическа служба.

Дуисбург е един от градовете, които преживяват тежко масовата имиграция на роми от България и Румъния, пише германският вестник "Die Zeit". В един от кварталите на града стърчи висока къща, превърнала се в символ на ужаса от „имиграцията на бедността“ - там живеят само българи и румънци. Тази къща е свързана с разкази за планини от боклуци, мъже, които се изхождат на открито, и жени, които редовно биват изпращани по барове.

Един от жителите на тази къща е Петризор. Напуснал Румъния преди два месеца. Бил е и в други държави – в Белгия, Испания, Франция. Но никъде другаде не му харесва толкова, колкото в Германия. „Тук хората се отансят към теб с уважение. Има и паркове за децата“, споделя той. Явно от негова гледна точка животът в тази къща в Дуисбург е символ на добро бъдеще.

Това е и същата къща, пред която преди броени дни имаше демонстрации срещу имигрантите. Гражданите на Дуисбург са на границата. И преливат от гняв, пише още изданието.

6176 души от България и Румъния живеят в момента в германския град. Повечето от тях са роми. Всички те са използвали правото си на свободно движение в страните от ЕС. С това са донесли и бедността от родните си страни – в град, който не може да предложи нищо и на собствените си жители, тъй като е потънал в дългове.
Жителите на Дуисбург се опитват някак си да се справят с имигрантите, въпреки че малко по малко губят надежда.

Леля Йозмал е била на 8 години, когато тя й семейството й напускат Анкара и се заселват тук. Днес тя е на 47 години и работи като служител в имиграционната институция в града.

Благодарение на нея в последния доклад за броя на имигрантите в града се появява думата „роми“. Това е напредък, тъй като в Германия разделението на хората по етнос не се смята за правилно. Но страхът от криминални прояви и проституция надделява. В доклада става ясно, че мнозинството от „пришълците“ не може да чете и пише. Голяма част от децата са принудени на проституират.

Нивото на безработица в Дуисбург е 13,4 процента. А дори и да има достатъчно работа за всички, на германците и родените там турци не им е приятно българи и румънци да заемат работни места. Освен това все още нямат право.
Затова единственият вариант за легално печелене на пари е регистрацията като бизнесмени. Поради това се увеличава броят на бизнес регистрациите на румънски и български имигранти в Дуисбург. Дали зад тях наистина се крие функционираща дейност, не може да се провери.

А турците, които също не се намират в родната си страна, не харесват румънците и българите. Повечето от старите имигранти се опитват всячески да се дистанцират от новодошлите. 

И все пак Дуисбург се опитва да живее и с новите хора. Двама души с румънски и български езикови умения са наети в училища на половин работен ден с цел да помагат на деца имигранти, други двама работят на свободна практика и помагат на имигрантските семейства с властите. Това е само някакво начало, но нищо повече, пише "Die Zeit".

Какво още трябва да се направи стои написано в доклада на леля Йозмал – подобрения в здравеопазването, езикови курсове, осигуряване на места в училище до самите мерки за интергация на пазара на труда. Всичко това би струвало на града 18,7 милиона евро. Пари, които Дуисбург на този етап не може да си позволи.

А там – на балкона на тази висока сграда, препълнена от българи и румънци, висят пране и дебели кабели. До контейнерите за боклук са наредени торби, пълни с мръсни пелени. Просто в самите контейнери няма място. А един 40-годишен мъж с няколко позлатени зъба носи поне още дузина торби, които да остави до контейнера.
На пощенските кутии някои от тях вече са написали имената си с маркер. Очевидно искат да останат.

Един от тях е Нику. Дошъл с жена си и 4-те си деца. „Тук мога да изхранвам децата си и да ги пратя в по-добри училища. В Румъния за 5 деца получаваме само 50 евро детски надбавки. А пък там нямаме дори работа“, обяснява той.

След комунизма всичко тръгнало на зле. Работил е като уличен метач, шофьор и зидар. В Дуисбург продава скрап. Или пък вестниците за бездомни, които принципно са безплатни. „Но следващата година ще си намеря по-добра работа!“, убеден е той.

Нику, както и всички останали 6176 имигранти в града чакат с нетърпение 1 януари 2014 година, когато движението на работната сила ще стане съвсем свободно.

Но хора като него не се ли запитват какво мислят останалите за тях, пита изданието. Не се ли замислят, че поставят градове като Дуисбург пред огромни проблеми? Че тук живеят хора, които не искат да живеят с имигрантите? Да, замисляли са се, но все пак и те трябва да живеят от нещо, оправдава се Нику. И искат да останат в Германия, защото тук е по-добре за тях.
 
А на турците и германците в Дуисбург не им остава нищо друго освен да се въоръжат с търпение и толерантност, обобщава изданието.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• ЕС
• имигранти